Камила Лекберг: Пазачът на фара

– О, сигурно много се радвате. Как се е решил на това?

Тя си представи Мате. Рус, със слънчев загар и винаги щастлив.

– Не знам точно. Стана много бързо. Но той претърпя злополука и оттогава имам чувството... Не, нищо, всъщност. Не обръщай внимание на старата жена, която дрънка твърде много. Какво ти е на сърцето, Ани? Можем ли да ти помогнем с нещо? Малкият с теб ли е? Би било чудесно да го видя.

– Да, Сам е с мен, но е малко болен.

Ани млъкна. Нищо не би я зарадвало повече от това Сигне да се срещне със сина й. Но не и преди нещата да се успокоят и тя да види доколко случилото се се е отразило на Сам.

– Тъкмо затова исках да проверя дали можете да ми помогнете с едно нещо. Малко сме зле с храната тук, а не искам да будя Сам и да ходим до...

Тя не успя да завърши изречението, преди Сигне да я прекъсне.

– Ама разбира се, с радост ще ви помогнем. Гунар така и така ще излиза с лодката следобед, а аз мога да отида и да напазарувам. Кажи само какво ви трябва.

– Ще платя на Гунар, стига да има възможност да мине с лодката.

– Разбира се, скъпа. Казвай сега какво да запиша в списъка за пазаруване.

Ани си представи как Сигне взима очилата си за четене и ги подпира на върха на носа си, докато с другата ръка се протяга за лист и химикалка. С благодарност изреди всичко, което й хрумна. Включително сладки за Сам, иначе щеше да има проблеми, когато дойде събота 2. Той старателно следеше дните от седмицата и още в неделя започваше да отброява времето, което остава до следващата съботна торбичка със сладки.

2В много шведски семейства има практика децата да ядат сладко само през един ден от седмицата, макар и в по-големи количества. – Б. пр.

След като приключи разговора, тя обмисли дали да отиде и внимателно да събуди Сам. Но нещо й подсказваше, че трябва да го остави да поспи още малко.

Работата в управлението беше замряла. С необичайна тактичност Бертил Мелберг бе попитал Патрик дали иска да дойдат на погребението. Но Патрик поклати глава. Беше се върнал на работа едва преди няколко дни и всички ходеха на пръсти около него. Дори началникът.

Паула и Мелберг бяха пристигнали първи на мястото на инцидента. Когато видяха двете коли, смачкани до неузнаваемост, не си помислиха, че някой може да е оцелял. Щом погледнаха през прозореца на едната кола, веднага разпознаха Ерика. Само преди половин час линейката беше взела Патрик от управлението, а сега съпругата му лежеше мъртва или най-малкото тежко ранена. Парамедиците не можаха да им дадат ясна информация за обхвата на нараняванията, а работата на пожарникарите по разрязването на автомобила вървеше непоносимо бавно.

Мартин и Йоста се бяха отзовали на спешно повикване и разбраха за катастрофата и за припадъка на Патрик няколко часа по-късно. След това веднага отидоха в болницата в Удевала и цяла вечер кръстосваха напред-назад из коридорите. Патрик лежеше в интензивното, а Ерика и сестра й Ана, която бе пътувала с нея в колата, бяха оперирани по спешност.

Но ето че Патрик се върна. За щастие, беше получил стенокардия, а не миокарден инфаркт, както се опасяваха първоначално. След около три месеца болнични, лекарите му разрешиха отново да почне работа, но с изричното предупреждение да не се подлага на стрес. Сякаш това беше възможно, мислеше си Йоста. С почти новородените близнаци вкъщи, а и след случилото се със сестрата на Ерика. И самият дявол би се стресирал в такова положение.

– Не трябваше ли все пак да отидем? – попита Мартин и разбърка кафето си. – Патрик каза не, но може всъщност да е искал да настояваме и да отидем.

– Не, според мен Патрик наистина имаше предвид не – каза Йоста и почеса Ернст, кучето на управлението, зад ухото. – Там сигурно има достатъчно хора. Тук сме по-полезни.

– Мислиш ли? Кьорав човек не се е обадил цял ден.

– Затишие пред буря. До юли вече ще копнееш за един ден без пияници, взломаджии и други проблеми.

– Вярно – съгласи се Мартин.

Продължаваше да бъде най-младият полицай в управлението, но вече не се чувстваше толкова зелен. Беше натрупал няколко години опит и бе участвал в няколко, меко казано, тежки разследвания. Освен това стана и баща. В мига, в който Пия роди дъщеря им, Мартин се почувства така, сякаш бе пораснал с цяла педя.

– Видя ли поканата, която получихме?

Йоста се протегна да си вземе една двойна бисквита „Балерина“, след което започна обичайната процедура на внимателно отделяне на светлия горен пръстен от тъмната долна половина.