Камила Лекберг - Пазачът на фара

За разлика от Ана и от жената в другата кола, която бе загинала на място, Ерика по чудо се отърва без сериозни наранявания. Получи само сътресение на мозъка и две счупени ребра. Вярно, близнаците се родиха преждевременно, със спешно цезарово сечение, но бяха здрави и силни и след два месеца вече можеха да ги вземат от болницата.

Ерика едва не избухна в плач, щом премести поглед от наболата коса на сестра си към малкия бял ковчег. Освен сериозните черепни наранявания, Ана си беше счупила и тазовата кост. На нея също й направиха секцио, но нараняванията на бебето бяха толкова сериозни, че лекарите не възлагаха големи надежди. Седмица по-късно малкото момченце спря да диша.

Погребението трябваше да почака, защото Ана не можеше да напусне болницата. Но вчера й разрешиха да се прибере. И ето че днес погребваха сина й, който не можа да получи изпълнения с любов живот, който го очакваше. Ерика видя как Дан сложи ръка върху рамото на сестра й, след като внимателно избута инвалидната количка до гроба. Ана се отърси от ръката му. Така беше от злополуката насам. Като че болката й беше толкова голяма, че не можеше да я сподели с друг човек. Дан, от своя страна, имаше нужда да сподели своята, но не с когото и да е. Патрик и Ерика бяха опитали да говорят с него, всички в обкръжението му бяха направили каквото могат. Но той не искаше да сподели мъката си с друг, освен с Ана. А тя не можеше да го стори.

За Ерика реакцията на Ана все пак беше разбираема. Добре познаваше сестра си и знаеше през какво е преминала. И в миналото животът се бе отнасял сурово с нея, а случилото се сега заплашваше да се окаже повече, отколкото Ана може да понесе. Но макар и да я разбираше, на Ерика й се искаше всичко да е различно. Сестра й имаше нужда от Дан повече от всякога, Дан също се нуждаеше от нея. А сега стояха един до друг като двама непознати, докато малкият ковчег бавно се спускаше в земята.

Ерика се протегна напред и сложи ръка на рамото на Ана. Този път сестра й не се отдръпна.

Изпълнена с безпокойство и енергия, Ани започна да чисти и подрежда. Проветряването беше свършило добра работа, но миризмата на застояло се беше пропила в завесите и завивките и тя хвърли всичко в голям кош за пране, който отнесе долу на кея. Екипирана с малко перилен препарат и старата дъска за пране, която се намираше в къщата откакто се помнеше, Ани запретна ръкави и се захвана с тежката работа да изпере всичко на ръка. Междувременно хвърляше по едно око на къщата, за да се увери, че Сам не се е събудил и изтичал навън. Но той спеше необичайно дълго. Може би беше някаква шокова реакция, а в такъв случай сигурно бе най-добре да го остави да се наспи. Още един час, реши тя, после ще го събуди и ще му даде да хапне нещо.

Изведнъж осъзна, че вероятно в къщата няма много за ядене. Окачи прането на въжето пред къщата, след което влезе вътре, за да провери шкафовете. Намери единствено консерва доматена супа и консерва бирена наденица. Не посмя да погледне срока на годност. Но тези продукти издържаха цяла вечност и днес двамата със Сам трябваше да се задоволят с тях.

Мисълта да отскочи до градчето не я привличаше. Тук се чувстваше на сигурно място. Искаше да я оставят на спокойствие, не да среща хора. Ани се замисли, застанала права с консервата супа в ръка. Реши да звънне на Гунар. Откакто родителите й починаха, той се грижеше за къщата вместо нея и сигурно можеше да го помоли за помощ. Стационарният телефон вече не работеше, но мобилният имаше покритие и тя намери номера му.

– Сверин.

Името събуди толкова много спомени, че Ани потръпна. Трябваха й няколко секунди, за да се съвземе дотолкова, че да може да говори.

– Ало? Има ли някого?

– Да, здрасти, Ани е.

– Ани! – викна Сигне Сверин.

Тя се усмихна. Винаги бе обичала Сигне и Гунар и те също я обичаха.

– Ти ли си, миличка? От Стокхолм ли се обаждаш?

– Не, на острова съм.

За нейно учудване, думите заседнаха в гърлото й. Беше спала само няколко часа и заради умората се чувстваше твърде емоционална. Прочисти гърлото си.

– Пристигнах вчера.

– Ама мила, трябваше да ни предупредиш, щяхме да отидем да изчистим. Къщата сигурно изглежда ужасно, а...

– Нямах проблеми с разтребването.

Ани внимателно прекъсна бъбренето на Сигне. Беше забравила колко много и колко бързо може да говори тя.

– Добре сте се грижили за всичко тук. А и малко чистене и подреждане няма да ми навреди.

Сигне изсумтя.

– Можеше поне да помолиш за помощ. Така или иначе, с Гунар нямаме какво да правим. Дори няма внуци, за които да се грижим. Но Мате се прибра от Гьотеборг. Намери си работа в общината в Танум.