Камила Лекберг - Немското дете

Паула поклати глава.

– В един момент си мислех, че ще избяга, но трябва да призная, че се оказа по-корав, отколкото го мислех.

И сякаш чул, че говорят за него, Бертил почука на вратата и се появи на прага заедно с Рита.

– Влезте, влезте – махна им Йохана.

– Само искаме да проверим как сте всички – каза Рита, като отиде до Паула и внука си.

– Разбира се, цял половин час мина от последното ти посещение – подразни я Йохана.

– Просто ни се щеше да видим дали е пораснал вече. И дали не е пуснал брада – намеси се сияещият Мелберг и се приближи колебливо, отправил нежен поглед към бебето.

Рита погледна Бертил с изражение, което би могло да се тълкува само като любов.

– Може ли да го подържа пак? – не можа да се стърпи да не помоли Мелберг.

Паула кимна.

– Разбира се, заслужихте си го – каза тя и му подаде сина си.

Облегна се назад, загледана как Мелберг изучава внимателно момченцето й, а Рита изучава и двамата. И макар да си бе мислила, че няма да е зле в живота на сина й да има мъжко присъствие, никога не си бе представяла в тази роля Бертил Мелберг. Ала ето че, изправена пред такава вероятност, това вече никак не й изглеждаше лоша идея.

Фелбака 1945 г.

Реши да рискува с предположението, че Ерик може да си е у дома. Струваше му се важно да проведат разговор, преди да замине за Норвегия. Можеше да се довери на Ерик. Имаше нещо много искрено и честно зад доста резервираната фасада на приятеля му. Ханс вярваше в лоялността на Ерик. Именно на нея разчиташе най-много. Защото не можеше да пренебрегне вероятността, че нещо може да му се случи. Връщаше се в Норвегия и макар войната да беше свършила, нямаше как да предвиди какво може да стане с него там. Бе вършил разни неща, непростими неща, и баща му бе един от най-ярките символи на злините, които германците бяха сторили в родината му. Така че на Ханс му се налагаше да е реалист. Сега, когато щеше да става баща, длъжен бе да се държи като мъж и да обмисля всички възможности. Не можеше да остави Елси без резервен вариант, без закрилник. И Ерик бе единственият, за когото можеше да се сети, достоен за тази роля. Почука на вратата.

Ерик не беше сам у дома. Ханс въздъхна, като видя, че Брита и Франс също са в библиотеката. Слушаха плочи на грамофона на бащата на Ерик.

– Мама и татко ще се приберат чак утре – обясни Ерик, заел обичайното си място зад бюрото.

Ханс стоеше на прага разколебан.

– Всъщност аз се надявах да можем да поговорим насаме – каза той на Ерик.

– Какви тайни имате вие двамата? – подразни ги Франс, преметнал единия си крак върху подлакътника на креслото, на което седеше.

– Да, какви са секретните ви дела? – намеси се и Брита и се усмихна на Ханс.

Ерик сви рамене и се изправи.

– Да излезем отвън за малко – каза той на Ханс и тръгна към верандата.

Ханс го последва, като внимателно затвори вратата зад себе си. Седнаха на най-долното стъпало.

– Трябва да замина за няколко дни – каза Ханс, като риеше с носа на обувката си в чакълената настилка.

– Къде отиваш? – попита Ерик, като помести нагоре очилата си, които все се изплъзваха по носа му.

– В Норвегия. Трябва да си ида у дома и... да се погрижа за някои неща.

– Добре – отвърна Ерик, без да показва особен интерес.

– Искам да те помоля за услуга.

– Давай – сви рамене Ерик.

От вътрешността на къщата долетя музика от грамофона. Франс трябва да беше увеличил звука.

Ханс се поколеба. После каза:

– Елси е бременна.

Ерик не отговори. Само отново избута очилата си нагоре.

– Бременна е и искам да подам молба до властите за разрешение да се оженим. Но първо трябва да си ида у дома да уредя някои неща, така че ако... ако нещо ми се случи... Ще обещаеш ли да се погрижиш за нея?

Ерик все така не казваше нищо, а Ханс притеснено чакаше отговора му. Не искаше да тръгне, без някой, на когото вярваше, да обещае да помогне на Елси.

Накрая Ерик каза:

– Разбира се, че ще се грижа за Елси. Макар да смятам, че не е добре, дето си я поставил в такава ситуация. Но защо се тревожиш, че нещо може да ти се случи? – Той се намръщи. – Би трябвало да те посрещнат у дома като герой. Защо някой би те критикувал, че си избягал, когато ситуацията е станала твърде опасна?

Той се обърна да погледне приятеля си.

Ала Ханс не отговори на въпроса. Изправи се и отупа панталоните си.