Камила Лекберг - Немското дете

Той посочи с бастуна си към момчето, а гласът му трепереше от омраза, когато каза:

– Излъгал ви е. Той не е боец от норвежката съпротива. Беше пазач в Грини, когато бях затворник там. Той е човекът, който ми отне слуха. Той разби приклада си в ухото ми.

Тишина се спусна над стаята.

– Вярно ли е това, което каза брат ми? – тихо попита накрая Ерик, като седна до Ханс, който лежеше на пода и скимтеше. – Наистина ли си ни лъгал? За германците ли си работил?

– В Грини казваха, че е син на офицер от СС – каза Аксел, който още трепереше.

– И Елси е бременна от такъв като теб – рече Ерик, гледайки Ханс с омраза.

– Какво каза? – попита Франс с лице, бяло като тебешир. – Елси е бременна от него?

– Това искаше да ми каже. Дори има наглостта да ме помоли да се грижа за нея, ако нещо се случи с него. Защото трябвало да се върне в Норвегия.

Ерик беше толкова бесен, че цял се тресеше. Не спираше да разтваря и затваря юмруци, докато се взираше в Ханс, който се опитваше да се изправи на крака.

– Точно така. Обзалагам се, че е трябвало. Вероятно щеше да работи при баща си.

Аксел отново вдигна бастуна. С цялата си сила отново удари Ханс, който се сви и застена.

– Не, аз щях… при майка ми…

Ханс с мъка произнасяше думите си.

– Ти, шибано копеле – изсъска Франс със стиснати зъби и силно изрита Ханс в диафрагмата.

– Как можа? Как можа да ни лъжеш така? Когато разбра, че брат ми…

В очите на Ерик имаше сълзи, гласът му се пречупи. Той се изправи и се отдръпна на няколко крачки. Обви ръце около тялото си и започна да се поклаща напред-назад.

– Значи, планира се да си плюеш на петите, нали? – изкрещя Франс. – Направи на Елси дете и сега я зарязваш? Исусе Христе, ти, шибано прасе! Ако беше някое друго момиче… но не и Елси! И сега тя ще има немско копеле!

Гласът му се извиси до фалцет.

Брита се втренчи в него с отчаяние. Едва сега напълно проумя какви дълбоки чувства изпитва Франс към Елси. Болката в сърцето й я накара да се строполи на пода и да заридае неудържимо.

Франс се обърна към нея и я гледа в продължение на няколко секунди. После, преди някой да е имал време да реагира, той се приближи до бюрото, вдигна един нож за отваряне на писма, който лежеше там, и намушка Ханс в гърдите.

Другите го загледаха с ужас. Ерик и Брита стояха като парализирани от шока, докато гледката на кръвта, извираща около ножа, освободи нещо животинско в Аксел. Той насочи цялата си ярост към неподвижната маса на пода. Надавайки нечленоразделни звуци, двамата с Франс блъскаха, ритаха и удряха Ханс с юмруци. Когато спряха, изтощени и задъхани, момчето на пода вече не беше разпознаваемо. Спогледаха се. Бяха изплашени, но някак въодушевени. Усещането, че омразата, че всичко вътре в тях, което е искало да излезе навън, е най-после освободено, беше така силно, че можеха да го видят в очите на другия.

Постояха така за момент, споделяйки емоцията, оставяйки я да проникне в тях. Кръвта на Ханс пок-риваше ръцете, дрехите, лицата им. Беше се разпростряла в широк кръг около тях, тъмното й петно бавно се разширяваше под тялото. Част от нея бе попаднала върху Ерик, който все още стоеше там и силно се тресеше, с ръце, увити около тялото си. Не можеше да откъсне очи от кървавата купчина, а устата му беше полуотворена, когато се обърна да погледне брат си. Брита седеше на пода, втренчена в ръцете си, също изпръскани с кръв, а лицето й беше празно като на Ерик. Никой от тях не каза нито дума. Беше като тишина след буря. Всичко беше спокойно, но тишината все още носеше спомена за ревящия вятър.

Франс беше първият, който най-накрая проговори.

– Трябва да се отървем от това – каза той студено, подритвайки тялото на Ханс. – Брита, ти остани и почисти. Ерик, Аксел и аз ще го разкараме оттук.

– Но къде ще го занесем? – попита Аксел, докато се опитваше да избърше кръвта от лицето си с ръкава на ризата.

Франс обмисли въпроса за момент и после отговори:

– Ето какво ще направим. Ще изчакаме, докато се стъмни, за да го изнесем от къщата. Трябва да го поставим върху нещо, така че да не изплеска с кръв всичко. Междувременно, можем да помогнем на Брита да почисти тук и да се измием.

– Но… – подзе Ерик, но не се доизказа, свлече се на пода, загледан в една точка някъде отвъд Франс.

– Знам идеалното място. Ще бъде погребан сред свои – поусмихна се Франс.