Камила Лекберг - Прокоба

И той подаде на Патрик парче бял плат. Патрик му кимна в знак на благодарност. Внимателно, почти нежно избърса кръвта, потекла от раната на челото ѝ. С показалци затвори очите ѝ. Под кървавия слой се откриха охлузвания и кръвонасядания, достойни за учебник по съдебна медицина. Навярно бяха причинени от удара във волана. Колата беше по-стар модел и нямаше въздушна възглавница.

– Може ли да направиш още няколко снимки? – попита той мъжа, който му услужи с кърпата.

Експертът кимна и вдигна фотоапарата си. Щракна последователно няколко пъти и погледна въпросително към Патрик.

– Достатъчно – кимна той и се приближи към Хана.

– Какво ти направи впечатление? – попита го леко объркана тя.

– Не съм сигурен – призна Патрик. – Нещо ме… не знам… – той махна с ръка. – Навярно не е нищо съществено. Ние с теб ще се върнем в участъка, а колегите ще продължат.

Качиха се в колата и поеха към Танумсхеде. През целия път в купето цареше мълчание. Някакво смътно подозрение глождеше ума на Патрик. Просто се затрудняваше да му даде име.

Бертил Мелберг изпитваше необичайно безгрижие. Обикновено се чувстваше така само след среща със Симон, сина, за чието съществуване не бе знаел в продължение на петнайсет години. За жалост, Симон не го посещаваше често. Все пак го навестяваше от време на време и двамата съумяха да създадат връзка помежду си: връзка, която далеч не се крепеше върху бурни бащини или синовни чувства, а водеше по-скоро изгнаническо съществуване, но се спотайваше някъде там.

Трудно обяснимото усещане се дължеше на странната случка в събота. След като близо месец Стен – добър или по-скоро единствен негов приятел, а защо не и просто познат – го увещава най-настойчиво заедно с отидат на народни танци в Мункедал, Бертил най-сетне склони. Макар да се смяташе за добър танцьор, Мелберг не бе стъпвал от години в дискотека, а народните шведски танци… водеха до неизбежни асоциации с характерните нелепи носии. Но Стен, който редовно посещаваше такива заведения, накрая успя да го убеди, че народните танци не само са подходящи за хора на тяхната възраст, ами предлагат и идеална възможност да се уредиш с мацка.

– Пълно е с жени. Само чакат да си избереш – така се изрази Стен.

Мелберг не можеше да отрече, че това звучи добре. През последните години контактите му с противоположния пол оредяха и отдавна му се щеше да проветри малкия си приятел. Но си остана скептично настроен, защото се досещаше какви жени ходят в подобни заведения: отчаяни дърти брантии, които нямат търпение да се вкопчат в дебелия портфейл на богат пенсионер, вместо да врътнат едно кръгче между чаршафите. Ала ако имаше нещо, което Мелберг умееше добре, то това беше да се брани от напористи кандидат-младоженки. Затова в крайна сметка реши да приеме предложението на Стен и да си опита късмета. За всеки случай си облече хубавия костюм и се напръска с парфюм. Стен дойде в дома му и двамата пийнаха малко за загрявка, преди да тръгнат. Стен бе уредил да ги закарат и вземат от заведението, та не се налагаше да се въздържат от консумация на алкохол. Не че Мелберг се притесняваше да пие, когато му предстои да шофира, но точно сега, след инцидента с Ернст, началството го взе на мушка и щеше здраво да загази, ако го пипнат да шофира в нетрезво състояние. Налагаше се да спазва приличие или поне да се преструва на примерен. Защото, докато никой не е разбрал за провинението ти, значи, не се е случвало…

Въпреки старателните приготовления Мелберг влезе доста скептично настроен в залата, където веселбата беше в разгара си. Предразсъдъците му намериха своето потвърждение: накъдето и да погледнеше, все жени на неговата възраст. По един въпрос с Уфе Лундел 3бяха на едно мнение: защо ти е сбръчкано и отпуснато тяло на средна възраст, щом има толкова много стегнати, красиви и млади? Мелберг обаче се чувстваше принуден да признае, че Уфе се радва на малко повече късмет на любовния фронт, вероятно заради имиджа си на рокзвезда. Каква чудовищна несправедливост!

3Улф Лундел (р. 1949) – шведски музикант и текстописец. – Б. пр.

Тъкмо се канеше да си поръча още едно питие, когато някой го заговори:

– Тук няма как да не се почувстваш стар!

– Дойдох против волята си – отвърна Мелберг и погледна жената до себе си.

– Аз също. Будил ме домъкна – уточни тя и посочи една от най-активните дами на дансинга.

– При мен ролята на Будил изигра Стен – Мелберг на свой ред посочи приятеля си сред танцуващите.