Камила Лекберг - Прокоба

– Искаш или не, отиваш на детска градина, Адриан – сопна се Ема и пак сложи ръце на кръста си.

Ерика реши да прекрати разправията още в зародиш и опитвайки се да опази осеммесечната си дъщеря що-годе чиста, нареди:

– Ема, отивай да си облечеш якето. Адриан, днес няма да водим пак същия разговор. Заедно с Ема отивате на детска градина и точка по въпроса!

Момчето отвори уста, за да възроптае, но явно нещо в погледа на Ерика му подсказва, че е по-благоразумно точно тази сутрин да не ядосва леля си. С нетипично за него послушание Адриан се отправи към коридора.

– А сега се обуй.

Ерика постави пред момчето маратонки, но той поклати разпалено глава.

– Не мога, ще трябва да ми помогнеш.

– Можеш. Нали в детската градина ги обуваш сам?

– Не, не мога. Още съм малък – додаде той за повече убедителност.

Ерика въздъхна и остави Мая на пода. Малката започна да пълзи веднага, щом ръцете и коленете ѝ докоснаха плочите. Бе започнала да пълзи съвсем отрано и вече минаваше за шампионка в тази дисциплина.

– Стой тук, Мая – предупреди я Ерика, докато се опитваше да върже обувките на Адриан.

Но малката предпочете да пренебрегне настойчивата молба и се отправи на откривателска експедиция. Ерика усети как потта рукна по гърба и под мишниците ѝ.

– Ще взема Мая – услужливо предложи Ема и разтълкува мълчанието на леля си като съгласие.

После тръгна, олюлявайки се, с Мая на ръце. Малката се гърчеше като разгневено коте. По пламналото лице на дъщеря си Ерика забеляза признаците на задаващ се бурен рев и затова побърза да я вземе от Ема и да я отнесе в колата. Проклятие, как ненавиждаше тези сутрини!

– Бързо, качвайте се, нямаме време! Знаете какво мисли госпожа Ева за закъсненията.

– Не ги харесва – отвърна Ема и поклати угрижено глава.

– И то никак – потвърди Ерика, сложи Мая в детската ѝ седалка и ѝ закопча колана.

– Искам да се возя отпред – обяви Адриан и скръсти заядливо ръце пред гърдите си, готов за борба.

Ала търпението на леля му се изчерпи.

– Сядай веднага отзад! – изрева тя и изпита известно удовлетворение, когато момчето буквално залепна за посоченото място.

Ема седна между брат си и братовчедка си – понеже беше по-голяма, използваше не столче, а детска седалка за автомобил – и сама си сложи колана. С доста резки движения Ерика закопча колана на Адриан, но се опомни, когато детската ръчичка я докосна по бузата.

– Обииичкам те, Ика – каза малкият и се усмихна сладко-сладко, както само той можеше.

Безспорно се опитваше да ѝ се подмаже и – както винаги – успя. Ерика изпадна в умиление, наведе се и го целуна.

Преди да излезе от гаражната площадка, тя хвърли тревожен поглед към прозореца на Анината спалня. Щорите още бяха спуснати.

Йона долепи чело до хладния прозорец в автобуса и се загледа в пейзажа, изнизващ се пред очите ѝ. Отново я изпълни неизменната безпределна апатия. Придърпа ръкавите си до средата на пръстите. С годините това се превърна в натрапчив навик. Чудеше се какво прави изобщо тук. Как се набърка в цялата тази история? Защо всички изглеждаха обсебени от идеята да следят живота и ежедневието ѝ? Йона не разбираше какво толкова интересно намират в една изтерзана, ексцентрична самотница, склонна към самонараняване. Ала вероятно точно заради тези нейни качества зрителите продължаваха да я спасяват и да я оставят в Къщата седмица след седмица. Защото из страната имаше безброй момичета като нея, които се припознаваха в нейния образ, когато тя влизаше в конфликт с другите участници; когато плачеше в банята и драскаше ръцете си с бръснарско ножче; когато излъчваше такова безсилие и отчаяние, че другите обитатели на Къщата се отдръпваха от нея като от бясно куче. Вероятно именно с това Йона бе спечелила симпатията на аудиторията.

– Боооже, колко яко! Дадоха ни още един шанс!

Йона усети задъханото вълнение в гласа на Барби, но не си направи труда да ѝ отговаря. Повдигаше ѝ се дори от кукленското ѝ име. Ала вестниците го обожаваха. Би Би-Барби, по лична карта Лилемур Першон, стана едно от най-нашумелите лица в пресата. Един от вечерните вестници се докопа до истинското ѝ име. Журналистите изровиха и стари нейни снимки от времето, когато е била хилаво дребно момиченце с кестенява коса и зубърски очила. Това момиченце нямаше нищо общо с днешната руса силиконова сексбомба. Йона се смя много, когато видя снимките. Занесоха им екземпляр от вестника в Къщата. А Барби избухна в сълзи и изгори вестника.