Камила Лекберг - Прокоба

С треперещи пръсти Шещин вдигна слушалката и започна да звъни на всичките им близки и познати.

– Според вас какво значение ще има това предаване за развитието на туризма в района на Танумсхеде?

Репортерът от бухюсленския местен вестник чакаше в готовност, въоръжен с бележник и химикалка.

– Огромно. Неизмеримо. В продължение на пет седмици всеки ден от Танумсхеде ще се излъчва половинчасово телевизионно предаване. Тукашният регион досега не се сдобивал с подобна възможност за реклама!

Ерлинг присви очи. Пред старото селско имение се бе събрала многобройна публика в очакване на автобуса с участниците. Повечето зрители бяха тийнейджъри, които не можеха да си намерят място от въодушевление, задето най-после ще зърнат идолите си на живо.

– А възможно ли е да се получи обратният ефект? Миналите сезони на същата продукция бяха белязани главно от скандали, секс и пиянски изцепки. Това едва ли е най-положителното послание към туристите…

Ерлинг изгледа репортера с раздразнение. Защо хората са толкова негативни? Не стига, че колегите му от общинската администрация го заляха със скептицизъм, а сега и местната преса започна да дудне!

– Нали сте чували израза „всяка публичност е добра“? Ако трябва да сме честни, Танумсхеде води доста маргинално съществуване в национален мащаб. Сега всичко това ще се промени благодарение на риалити предаването.

– И все пак… – подхвана репортерът, но Ерлинг, изгубил търпение, го прекъсна:

– За съжаление, не разполагам с време за повече коментари, защото трябва да се заема със задълженията си в комитета по посрещането на участниците.

Той обърна гръб на журналистите и се насочи към току-що спрелия автобус. Младежите се скупчиха нетърпеливо пред вратата на возилото и впериха възбудено погледи в нея, очаквайки всеки миг да се отвори. Еуфорията на тълпата достатъчно ясно показа на Ерлинг колко прав е бил да смята, че риалити предаване е точно онова, от което се нуждае градчето. Танумсхеде най-после ще заеме своето място на картата.

След като вратата се отвори със свистене, от автобуса слезе първо четирийсетинагодишен мъж. Разочарованието в очите на младежите сигнализира, че той не е от участниците. Ерлинг не бе гледал нито едно от актуалните риалити предавания и нямаше представа кого или какво да очаква.

– Ерлинг В. Лашон – представи се той и протегна ръка, лепвайки на устните си най-подкупващата си усмивка. Фотоапаратите защракаха.

– Фредрик Рен – мъжът стисна ръката му. – С вас говорихме по телефона. Аз съм продуцентът на предстоящото шоу.

– Добре дошли в Танумсхеде. От името на всички мои съграждани искам да ви уверя колко се радваме и колко се гордеем, задето вашето предаване ни гостува. Тръпнем в очакване на вълнуващ сезон.

– Много ви благодаря. И ние възлагаме големи надежди на предаването. След два успешни сезона се чувстваме много спокойни, защото знаем, че форматът ще пожъне огромен зрителски интерес, и се надяваме на ползотворно сътрудничество. Но стига сме измъчвали младежите.

Фредрик се усмихна широко към наелектризираната публика.

– Ето ги и нашите звезди – участниците в риалити предаването „Покажи ми Танумсхеде“: Барби и Йона от „Големия брат“, Кале и Уфе от „Сървайвър“, Тина от „Бара“ и накрая, но не на последно място: Мехмет от „Фермата“.

Един по един участниците слязоха от автобуса и хората наоколо изпаднаха в пълна истерия. Започнаха да крещят като обезумели, да сочат с пръст, да се блъскат в опит да си проправят път към знаменитостите, за да ги докоснат или да им поискат автограф. Операторите веднага включиха камерите. Ерлинг наблюдаваше със задоволство, но и с известно смайване екзалтацията, която предизвика пристигането на участниците. Питаше се какво ѝ става на днешната младеж. Как е възможно тази сбирщина от сополанковци и дрипльовци да събуди такова въодушевление? Всъщност не беше и нужно да разбира ставащото пред очите си, а по-скоро да извлече възможно повече дивиденти от популярността, която Танумсхеде ще си спечели с предаването. А ако пък впоследствие го обявят за благодетел на района, би било, разбира се, много приятен бонус.

– Предлагам да приключваме. Ще имате достатъчно възможности да се срещнете с участниците. Все пак ще живеят тук в продължение на пет седмици. – Фредрик изпъди феновете, които все още се тълпяха около автобуса. – Сега участниците ще се настанят и ще си отдъхнат. Следващата седмица ще ги гледате по телевизията, нали? Шоуто започва в понеделник от 19,00!