Камила Лекберг - Прокоба

– Ще пийнете ли по чаша кафе? – попита накрая тя и тръгна към кухнята с насечените движения на робот, без да дочака отговора им.

– На кого да се обадим? – предложи услугите си Мартин, защото видя, че жената изпадна в шок.

С нервни движения прибираше зад ухото кестенявата си коса, подстригана на къса черта. Беше много слаба, облечена в дънки и плетен пуловер с типична усукана норвежка шарка и сребърни катарами.

Шещин поклати глава:

– Нямам други близки освен… освен Марит. И Софи, разбира се. Но тя е при баща си.

– Софи дъщерята на Марит ли е? – попита Патрик и поклати глава, когато Шещин въпросително вдигна картонена кутия с мляко, след като наля кафе в три чаши.

– Да. На петнайсет е. Тази седмица е при Ула. С Марит се редуват кой да се грижи за детето. Една седмица Софи е при нас, следващата – при баща си във Фелбака.

– С Марит сте били близки приятелки, нали?

Патрик нямаше никакво желание да задава този въпрос, но не се сещаше за друг начин да подхване интересуващата го тема. В очакване на отговор отпи от кафето. Беше вкусно и силно – точно както го обичаше.

Леко ехидната усмивка на Шещин показа, че тя отлично се досеща какво е искал да я попита. Очите ѝ се напълниха със сълзи:

– В присъствието на Софи бяхме приятелки, а през останалото време – любовници. Ето това…

Сълзите я задавиха и рукнаха по бузите ѝ. Тя си поплака, после – с много усилия на волята – овладя гласа си и продължи:

– Снощи се скарахме именно по тази причина, вероятно за стотен път. Марит искаше да продължаваме да крием връзката си, а аз имах чувството, че непрекъснатото потулване ме задушава, и настоявах да престанем с лъжите. Тя се оправдаваше със Софи, но това беше само претекст. Всъщност не дъщеря ѝ, а тя не се чувстваше готова да понесе хорските сплетни и погледи. Опитах се да ѝ обясня, че така или иначе не може да ги избегне. Дори сега злите езици обсъждат връзката ни. И макар действително да очаквам клюки по наш адрес, след като обявим публично връзката си, съм уверена, че бързо ще стихнат. Ала Марит изобщо не се вслушваше в аргументите ми. Години наред е живяла като средностатистическа шведска жена, с мъж, дете, вила. Ходела е на почивка с каравана и така нататък. През цялото това време се е мъчила да изтласка влечението си към собствения пол в най-дълбоките дебри на съзнанието си. Когато се запознахме обаче, всички парчета си дойдоха на мястото – поне тя така ми описа преживяването си. Тя пое последствията от избора си, раздели се с Ула и се пренесе да живее при мен. Ала не събра смелост да отстоява решението си пред околните. Точно за това се скарахме вчера.

Шещин се протегна да вземе салфетка и се изсекна шумно.

– По кое време излезе? – попита Патрик.

– Към осем. Май беше към осем и четвърт. Разбрах, че се е случило нещо. Никога не би изчезнала за цяла нощ. Но нали знаете, човек все се двоуми, преди да се обади в полицията. Сигурно е отишла при някой познат, помислих си, или се е поразходила из града… Опитвах се да намеря разни обяснения. Когато позвънихте, тъкмо се канех да звъня по болниците и ако не я намеря там, да се свържа с вас.

Носът ѝ отново потече и тя пак се изсекна. Патрик видя в очите ѝ смесица от мъка, болка и чувство за вина. Прииска му се да можеше поне да облекчи упреците, които Шещин насочваше срещу себе си. Ала вместо да ѝ помогне, бе принуден да утежни положението ѝ:

– Подозираме… – подхвана колебливо той, прокашля се и все пак продължи: – Подозираме, че по време на злополуката Марит се е намирала под въздействието на алкохол. Знаете ли дали е имала… проблеми със спиртните напитки?

Той отпи от кафето и за секунда му се прииска да избяга другаде – където и да е, но далеч от тук. Само да не е в тази кухня, с тези въпроси, пред това страдание. Шещин го изгледа учудено.

– Познавам Марит от четири години. По никакъв повод не близва алкохол. Не пие дори сайдер.

Патрик погледна красноречиво Мартин. Поредната нелогична подробност в подкрепа на онова неуловимо усещане, което не даваше мира на Патрик, откакто го споходи на мястото на катастрофата преди няколко часа.

– Напълно ли сте сигурна? – Въпросът звучеше глупаво, защото Шещин вече отговори, но Патрик държеше да отстрани всякакви неясноти.

– Абсолютно! Никога не съм я виждала да консумира какъвто и да е алкохол: вино, бира... Не мога да си представя, че ще седне пияна зад волана… Не, пълен абсурд. Не разбирам…

Шещин гледаше ту Патрик, ту Мартин. В казаното от тях тя не намираха никаква логика и здрав разум. Марит не близваше спиртни напитки и нямаше какво повече да обсъждат.