Камила Лекберг - Прокоба

Облече си връхната дреха и изкара колата от гаража. За няколко минути стигна в дома на Ерика.

Тя отвори още след първото почукване по вратата.

– Здрасти. Влизай – покани го и го прегърна.

– Здравей. Къде е Мая?

Той се огледа нетърпеливо за любимката си сред бебетата. Харесваше му да си мисли, че и той е много специален в очите на Мая.

– В момента спи. Съжалявам – засмя се Ерика. Знаеше, че малката чаровница отдавна си е извоювала по-голямо място от нея в сърцето на Дан.

– Е, ще трябва някак да приема, че този път няма да ѝ подуша вратлето.

– Спокойно, очаквам скоро да се събуди. Влизай, влизай. Ана е горе в спалнята.

Ерика посочи горния етаж.

– Смяташ ли, че това действително е добра идея? – разтревожи се Дан. – Може да няма желание да ме вижда или дори да се ядоса.

– Само не ми казвай, че на голям мъжага като теб му се разтреперват мартинките пред гнева на дребна женица – пошегува се Ерика и вдигна очи към него. Той действително представляваше внушителна гледка. – Но не ми припомняй за пореден път как Мария ти казала, че с Долф Лундгрен си приличате като две капки вода. Все пак тя доскоро си мислеше, че И-Тайп е истинското име на Бу Мартин Ерик Ериксон, а не псевдоним, и на твое място не бих я цитирала, когато искам да звуча достоверно.

– Но много приличам на Долф, нали? – Дан зае превзета поза и се изсмя. – Май си права. Интересът ми към „кифлите“ май е на изживяване. Явно е трябвало време, за да ми омръзнат…

– Двамата с Патрик отдавна чакаме да си намериш приятелка, с която може да се води нормален разговор.

– Понеже хората във вашия дом са само и изключително на високо интелектуално ниво, така ли? В този ред на мисли – какво става с риалити предаването „Хотел „Рай“? Твоите фаворити още ли са вътре? Кой ще стигне до финала? Като предан зрител разкажи ми какво се случва в тази висококултурна програма, която представлява сериозно предизвикателство за ученолюбивия ти ум. А Патрик ще ме осведоми как върви шведското футболно първенство. За да ги разбираш тези мачове, е нужно да владееш висша математика.

– Ха-ха-ха… Разбрах намека ти. – Ерика го тупна по ръката. – Хайде, качвай се горе да помагаш. Пък знае ли човек? Може и ти да свършиш нещо полезно.

– Патрик сигурен ли е в какво се забърква? Май ще трябва да го предупредя колко опасности крие намерението му да извърви с теб пътя до олтара.

Изкачил половината стълби, Дан говореше през рамо.

– Колко забавно! – изсумтя презрително Ерика. – По-живо!

Смехът заседна в гърлото му, когато изкачи и последните стъпала. Откакто Ана се пренесе с децата в къщата при Ерика и Патрик, Дан не я беше виждал. Като всички останали шведи и Дан проследи написаното във вестниците за станалата трагедия, но всеки път, когато ходеше на гости у Ерика, Ана се криеше. Ерика му довери, че сестра ѝ почти не излиза от спалнята.

Дан почука внимателно на вратата. Никакъв отговор. Почука пак.

– Ана? Ехо? Дан съм. Може ли да вляза?

Мълчание. Дан постоя нерешително пред вратата. Ситуацията не беше никак по вкуса му, но обеща на Ерика да помогне и се чувстваше длъжен да вложи най-доброто от себе си. Пое си дълбоко въздух и отвори вратата. Ана лежеше на леглото. Беше будна. Взираше се в тавана с невиждащи очи и ръце, сключени върху корема. Дори не погледна Дан, когато той прекрачи прага. Дан седна на ръба на леглото. Ана не реагира.

– Как е положението? Как се чувстваш?

– Като ме гледаш, как се чувствам според теб? – отвърна Ана, без да отмества поглед от тавана.

– Не много добре. Ерика се тревожи за теб.

– Ерика винаги се тревожи за мен.

– Несъмнено си права – усмихна се Дан. – Ерика е истинска майка орлица, нали?

– Точно така – потвърди Ана и най-сетне погледна Дан.

– Но ти мисли доброто. Сега обаче е малко по-разтревожена от обикновено.

– Виждам – увери го Ана и от гърдите ѝ се изтръгна мъчителна въздишка. – Но не знам как да се отърся от преживяното. Сякаш някой е изпил цялата ми енергия. Не усещам нищо. Абсолютно нищо. Не съм нито тъжна, нито весела. Изпаднала съм в пълна апатия.

– Говорила ли си с някого?

– За психолог ли питаш? Ерика непрекъснато ми дудне да потърся професионална помощ. Но не мога да обсъждам с напълно непознат човек проблемите си и случилото се с Лукас. Няма да го понеса.

– А как ти се струва… – Дан се поколеба и се размърда нервно на леглото, – …как ти се струва идеята да поговориш с мен? С теб не се познаваме толкова добре, но все пак не съм чужд човек.