Камила Лекберг - Прокоба

– Искаме да поговорим с двама ви – додаде по-младичкият риж полицай.

Софи веднага забеляза колко е симпатичен. Впрочем и колегата му си го биваше, но ѝ се виждаше прекалено стар, навярно към трийсет и пет.

– Заповядайте, влезте – покани ги тя и се отмести.

Докато те се събуваха в коридора, тя отиде в дневната. Завари баща си с огромни слушалки на ушите – както и очакваше. Навярно си бе пуснал някаква гадост от рода на „Висекс“, „Викингарна“, „Турлейфс“ или нещо подобно. Софи му показа с жест да си свали слушалките. Той само ги повдигна и я изгледа въпросително.

– Татко, едни ченгета искат да говорят с нас.

– Какви ченгета? За какво?

Софи видя, че и баща ѝ започна усилено да гадае какво ли е натворила дъщеря му, та идва полиция. Затова го изпревари:

– Нищо не съм направила. Честно. Кълна се.

Баща ѝ я изгледа мнително, но все пак остави слушалките, стана и излезе в коридора. Софи го последва.

– За какво става дума? – попита Ула Каспершен.

По вида му личеше какъв ужас изпитва пред вероятността да получи нежелан отговор. Мелодиката на речта му издаваше норвежки произход, ала остатъците от акцент бяха толкова пренебрежими, че явно бе напуснал родината си преди доста години.

– Може ли да седнем някъде? Казвам се Патрик Хедстрьом, а това е колегата ми Мартин Мулин.

– Да, да, разбира се.

Ула се ръкува с двамата полицаи. В гласа му продължаваше да звучи въпросителна нотка.

– Заповядайте в кухнята – посочи той.

При неочаквано посещение на служител на реда сигурно девет от десет домакини канят полицаите в кухнята. По някаква причина тази стая се възприема като най-безопасна.

– С какво можем да ви бъдем полезни? – попита Ула.

Той седна до Софи, а полицаите – срещу тях. Ула веднага започна да разресва ресните на покривката с пръсти. Софи го стрелна с гневен поглед. Не може ли поне в присъствието на чужди хора да овладее навика си да подръпва и оправя каквото му попадне?

– Ние… – подхвана с малко колеблив глас мъжът, представил се като Патрик Хедстрьом.

Софи изпитваше лошо предчувствие. Прииска ѝ се да си запуши ушите и да започне да припява, както правеше като малка, за да не чува как се карат мама и татко. Но сега не можеше да го направи. Не беше дете.

– За жалост, носим лоши новини. Снощи Марит Каспершен е загинала при автомобилна катастрофа. Приемете съболезнованията ни.

Патрик Хедстрьом се прокашля, но не отмести поглед от бащата и дъщерята. Лошото предчувствие, което преди малко сви стомаха на Софи, отново стегна хватката си, докато тя се мъчеше да асимилира току-що чутото. Не може да е истина! Трябва да има някаква грешка. Майка ѝ – мъртва?! Абсурд. Та нали се разбраха следващия уикенд да отскочат до Удевала на пазар. Само двете – майка и дъщеря. Марит отдавна все ѝ пилеше на главата колко ѝ се иска най-после да осъществят това пътуване, а Софи се преструваше, че ще ѝ бъде досадно, докато всъщност очакваше екскурзията с нетърпение. А майка ѝ изобщо не подозираше за нагласата ѝ! В главата ѝ зашумя. Чу как баща ѝ панически си пое въздух.

– Трябва да има грешка.

Думите на Ула дойдоха като ехо от мислите на Софи.

– Станала е грешка! Невъзможно е Марит да е мъртва!

Той се задъхваше, все едно е тичал.

– За съжаление, няма съмнение. – Патрик помълча малко и продължи: – Лично я идентифицирах. Познавам я от магазина.

– Ама… ама…

Ула търсеше подходящите думи, но те му се изплъзваха. Софи го наблюдаваше удивена. Откак се помнеше, родителите ѝ винаги бяха на нож. А че баща ѝ не бе напълно безразличен към съдбата на майка ѝ, изобщо не ѝ бе хрумвало.

– Какво… какво се е случило? – заекна Ула.

– Блъснала се е в дърво на север от Санес.

– Защо? – попита Софи. Ръцете ѝ стискаха конвулсивно ръба на масата, сякаш за да не изгуби усещането за реалност. – Да не би на пътя да е изскочила сърна? Мама се качваше в колата не повече от два пъти годишно. Къде е отивала снощи?

Тя гледаше полицаите и усещаше как сърцето ѝ бясно блъска в гърдите. Двамата мъже сведоха пог-лед – явен знак, че крият нещо. Какво? Софи очакваше мълчаливо отговора им.

– По всяка вероятност е шофирала в нетрезво състояние. Не сме напълно сигурни. Взетата проба ще покаже.

Патрик Хедстрьом я гледаше право в очите. Софи не вярваше на ушите си. Обърна се към баща си и пак се вторачи в Патрик.

– Вие шегувате ли се? Трябва да е станала някаква грешка. Мама не близва алкохол. Не съм я виждала да пие дори чаша вино. Тя не одобрява спиртните напитки. Кажи им!