Камила Лекберг - Прокоба

– Лаш е психолог – обясни Хана, все едно чу мислите на Мелберг. – Преглежда обяви, но тук няма голямо търсене на такива специалисти. Докато се отвори място, ще работи върху книгата си – на специализирана тематика. Няколко часа седмично е ангажиран като психолог на участниците в риалити предаването.

– Аха – отвърна Мелберг с интонация, която ясно издаде, че вече е изгубил интерес към професията на съпруга ѝ. – Е, още веднъж добре дошла.

Той се изправи, за да ѝ покаже, че е свободна да се оттегли, след като са си разменили дежурните любезности.

– Благодаря – кимна Хана.

– Затвори вратата след себе си – поръча Мелберг.

За секунда му се стори, че върху устните ѝ заигра усмивка, ала реши, че се е заблудил. Новата полицайка показа голямо уважение към него и работата му. Дори му изказа възхищението си. Мелберг умееше да разпознава кога хората са искрени и кога – не. А Хана определено не се преструваше.

– Как мина? – попита тихо Аника, когато няколко секунди по-късно влезе в кабинета на Хана.

– Ами добре – отвърна Хана със същата игрива усмивка, която Мелберг сметна за плод на въображението си. – Голям… чешит – отбеляза тя и поклати глава.

– Чешит, казваш… Май му подхожда – засмя се Аника. – Като гледам, успяла си да го неутрализираш. Съветвам те да не му се връзваш много-много. Реши ли, че може да те мачка, горко ти.

– И преди съм си имала работа с такива като Мелберг. Знам как да процедирам с тях – увери я Хана и разсея притесненията на Аника. – Четкаш го за успехите му, преструваш се, че правиш точно каквото ти нареди, а после си действаш по свое усмотрение. Стига всичко да приключи благополучно, той после ще твърди, че това е било негова идея от самото начало. Права ли съм?

– Явно си разбрала как точно трябва да се работи под ръководството на Бертил Мелберг – похвали я Аника и се оттегли през смях зад бюрото си на рецепцията.

Това момиче изглеждаше самоуверено, умно и смело. Щеше да бъде забавно да се наблюдава как ще се справи с чепатия характер на началника.

Тъжен, Дан подреждаше вещите на момичетата. Както обикновено, те оставиха стаите си в пълен безпорядък. Бащата знаеше, че трябва да бъде по-настоятелен, когато ги моли да разтребват, но времето с тях му беше по-ценно от всичко друго и не му се искаше да го пропилява в натяквания и караници. Осъзнаваше колко погрешен е подходът му и колко крайно необходимо е да поеме своя дял от отговорността за възпитанието им, вместо да стоварва всичко върху плещите на Пернила, но почивните дни минаваха толкова бързо, а годините летяха с главоломна скорост. Белинда вече навърши шестнайсет и можеше да я смята за голям човек, Малин стана на десет, а като гледаше колко бързо расте седемгодишната Лисен, бащата се плашеше, че ще пропусне най-важните години на децата си. Три години след развода вината притискаше гърдите му като тежък каменен къс. Ако не беше допуснал онази съдбовна грешка, сега нямаше да събира дрехите и играчките на момичетата в празна, глухо отекваща къща. А навярно допусна грешка, като реши да остане в дома им във Фалкелиден. Пернила се премести в Мункедал, за да е по-близо до роднините си. Но Дан държеше момичетата да не се разделят с тази къща. Затова работеше като вол, пестеше и се бореше ежедневно, та дъщерите му да се чувстват у дома си всеки втори уикенд, когато му идваха на гости. Ала разходите по къщата ставаха все по-непосилни и заплашваха да го разорят. До половин година трябваше да вземе решение. Отпусна се върху леглото на Малин и опря глава на дланите си.

Звъненето на телефона го изтръгна от мрачните му размисли. Пресегна се да го вземе.

– Да, моля. О, ти ли си, Ерика? Да, малко съм потиснат. Тази вечер изпратих момичетата. Да, да, знам, след седмица ще ги видя пак. Просто ми се струва цяла вечност. Е, на теб какво ти тежи?

Изслуша я много внимателно. Бръчката, която се бе врязала в челото му още преди да вдигне телефона, стана още по-дълбока.

– Толкова ли е зле? Ако мога да помогна с нещо, само кажи.

Ерика му обясни.

– Мда, защо не? – колебливо отвърна той. – Разбира се. Дали ще даде резултат? Добре, идвам веднага.

Дан затвори и поседя малко с дълбоко замислен вид. Съмняваше се в успеха на начинанието, но когато Ерика се обръщаше към него с молба за помощ, и през ум не му минаваше да откаже. Някога, преди години, двамата имаха връзка, но след раздялата си останаха добри приятели. Ерика му даваше кураж по време на развода с Пернила и Дан беше готов да направи за нея всичко, което тя поиска. Дори с Патрик се сближиха. Дан често им гостуваше.