Джеймс Патерсън - Зоопарк

– Добре съм. Катастрофирах с кола, нападна ме мечка. После ще ти разкажа. Новини от света?

– Не се получи, Оз – сподели доктор Гро, а аз последвах инвалидната му количка от линията за сигурност до другата страна на коридора. – Кампанията по бомбардировките се оказа шумен провал. След като се набесняха, вече имат желание да ни чуят.

– Нека поговорим за минута, да сверим информацията си – казах и направих знак на доктор Гро да се оттеглим към ъгъла на помещението.

– Добра идея, Оз – съгласи се той и извади тънък сив таблет от кожена чанта, закачена на количката му. – Тук ще си имаме работа с дебели глави.

Върнахме се след петнайсетина минути, а помощниците се бяха подредили като патици край стените на заседателната зала. Риана Мортън ме поведе към място край правоъгълната маса, възможно най-далеч от вратата. Докато сипваше вода с лед в чашата пред мен, забелязах, че има няколко монитора върху колички на колела. Канцлерът на Германия беше на един от тях и си шепнеше нещо със съветник. На друг екран беше министър-председателят на Великобритания.

– Тази среща ще бъде видеоконференция с няколко световни лидери – обясни госпожица Мортън. – Върховният лидер на Китай ще бъде на линия всеки момент.

Безуспешно се опитвах да не позволя тази информация да ме ядоса, а междувременно пристигна президент Хардинсън. Всички в залата, които бяха седнали, скочиха на крака. С изключение на доктор Гро.

За пръв път виждах президент Марлена Хардинсън лично. Тази леко пълна жена имаше забележително силно присъствие, а тъмнозелените ѝ като на бухал очи излъчваха едва ли не смущаваща интелигентност. Беше величествена с перлите и тъмносиния си блейзър.

– Добре, хора – заговори Хардинсън и махна към останалите да се настанят по местата си.

Гласът ѝ беше същият леко дрезгав и груб, какъвто го бях чувал хиляди пъти по телевизията, но усещането да я слушам на живо беше странно. Усмихна се и седна в средата на масата. В усмивката ѝ нямаше топлота. Спомних си, че дъщеря ѝ в тийнейджърска възраст беше починала предишния ден, а също и че не се предполагаше да го знам.

– Господин Оз, господин Гро – кимна към нас тя. – Моля, кажете ни какво знаете.

Всички погледи се насочиха към мен. Поех дълбоко дъх.

– Благодаря, госпожо президент – заговорих аз. – За всички, казвам се Джаксън Оз и през пос­ледните десет години проучвам анормално поведение сред животните, познато като ЧЖК. Животни нападат хора, откакто съществуваме, но през последните петнайсет години забелязваме стряскащо и непрестанно засилващо се насилие над човеците.

Наред с повишената агресия животните започнаха да демонстрират и поведенчески характеристики, нетипични не само за собствения им вид, но и за бозайниците като цяло. По целия свят, сигурен съм, че вече сте забелязали, животните се събират на орди и нападат човешки същества на големи групи. Това не става на случаен принцип. Животните формират рояци подобно на насекомите.

– Насекоми? – учуди се секретарят по отбраната. – Защо? И защо сега?

Чарлс Гро се намеси.

– Промени в околната среда, предизвикани от човека, сър – отговори той и защрака по лаптопа си, за да включи Пауър Пойнт.

Изчаках въглеводородната диаграма да се появи на екрана, преди да продължа.

– В последно време хората са предизвикали широкото разпространение на две неща в природата, които преди това ги е нямало: електромагнитната радиация и вторичните продукти от нефта. Нефтът е органично съединение, което се състои предимно от въглеводороди. Вярваме, че през последните петнайсет години експлозията на електромагнитна радиация чрез употребата на мобилни телефони е, ако щете, „сготвила“ въглеводородите, които ни заобикалят, и напълно ги е променила химично.

Тези нови въглеводороди имитират животински феромони. Само че са по-силни. Точно тези феромоноподобни замърсители карат животните да обезумеят. В основни линии смятаме, че тъй като сме променили миризмите в природата, животните са променили поведението си.

– Феромони? – попита държавният секретар. – Мислех, че те въздействат само на насекомите.

Чарлс Гро поклати глава.

– Много животни реагират на феромони. Общуване, откриване на храна, чифтосване, агресия – всички тези неща са свързани с миризми. Може точно това да е една от причините кучетата да са толкова податливи. Обонянието им е сто хиляди пъти по-силно от нашето.

– Но защо нападат само нас? – попита президентът. – Защо не го правят помежду си?