Джеймс Патерсън - Зоопарк

Намръщих се срещу просветващите екрани при спомена как баща ми, лейтенант от Бюрото за предот­вратяване на пожарите в Ню Йорк, гледаше вечерните новини. След повикване в Бронкс за четвърта категория пожар се прибираше у дома, сядаше пред телевизора, а по време на първата серия от реклами, вече на една-две бутилки „Милър Хайлайф“, казваше: „Оз, момчето ми, понякога си мисля, че този наш свят е един шибан зоопарк“.

Пред мен екраните се изпълниха с животни. Много животни. Всички се държаха ужасно.

Явно е вярна приказката, че татко знае най-доб­ре, тъй като точно това се случваше. Светът се превръщаше в зоопарк без клетки.

Настаних се отново на кожения си стол с колелца втора ръка, взех нов тефтер с жълти листове от купчината в дясната половина на масата, щракнах химикалка, написах датата.

Увеличих звука на телевизор номер четири.

– Изчезналият седемдесет и две годишен ловец и петдесет и една годишният му син бяха открити мъртви вчера – съобщи кореспондентката на Дабъл ю Пи Ти Зет в Питсбърг от северната част на щата Ню Йорк, хубавичка брюнетка с червено палто. Държеше микрофона, сякаш беше чаша с вино. – Мъжете очевидно са били убити от черни мечки, докато са бракониерствали край Лейк Плесид.

Камерата се насочи към млад щатски шериф на пресконференция. Късо подстриган, върлинест. Провинциално момче, което се притеснява от камерите.

– Не, не е имало никакъв шанс да бъдат спасени – каза шерифът. При произнасянето на „п“ и „б“ дишаше право в микрофона. – И двамата мъже бяха мъртви отдавна и отчасти изядени. Все още се питаме как точно се е случило. Оръжията им бяха още заредени.

Репортажът приключи с твърдението, че бащата и синът са били известни бракониери, които използвали незаконен метод за лов, познат като лов на елени с кучета – използвали кучета за преследване и засада на елени.

– Отново към теб, Брет – каза брюнетката.

– Лоша работа, Брет – промърморих аз, спрях звука на телевизор четири и усилих номер осем.

Бип-бип-бип, появиха се зелени линии на екрана.

Започваха новините на Ен Ди Ти Ви, индийска версия на Си Ен Ен на английски език.

– Водач на опитомени слонове от щата Керала е бил убит вчера, докато ги е обучавал – съобщи говорителят на средна възраст. Имаше мустаци, а косата му беше зализана в стил Боливуд. Леко напомняше Кларк Гейбъл. – Моля, имайте предвид: кадрите, които ще ви покажем, може да бъдат смущаващи.

Не се шегуваше. Видях как една слоница, вързана на кол на селски площад, стъпка дребния човек на земята пред себе си. След това уви хобота си около крака на мъжа и го метна във въздуха.

Говорителят поясни, че нападението е станало при разделянето на майка слоница от бебето ѝ за тренировъчен ритуал, известен като „фаджаан“.

Бях чувал за него. Познат още като обучение чрез мъчения, фаджаан е предпочитан метод за трениране на слонове в селските райони на Индия. Бебето слон се отделя от майката и се затваря в клетка, така че селяните да могат да го бият с нагорещени железа и пръчки с пирони накрая. Бруталният побой продължава до момента, в който бебето слон позволи да го яздят или умре.

– Като че ли мама не е била съгласна с плана ти, приятел – споделих с умиращия треньор на слонове на екрана.

Първа позиция печелеше водещата новина на „Фокс Нюз“ на телевизор две. Куклата Барби от студиото ме информира, че два лъва от зоопарка в Ел Ей не само са убили гледача си и са избягали, но са умъртвили и още един човек на близкото игрище за голф. На екрана шестима полицаи от Полицейс­кото управление на Лос Анджелис с автомати М16 бяха направили кордон пред зона, оградена от палми, а хора от службата по контрол на животните се движеха зад тях, облечени в бели гащеризони.

– За последно лъвовете са били забелязани в квартал „Ла Бреа“ близо до Бевърли Хилс – изчурулика Меган Кели, а празният ѝ поглед следеше аутокюто.

Хвърлих химикалката си. Бях бесен, бесен, бесен. Имах сърбежи, сърцето ми биеше като лудо. Всички ли спяха? Под хипноза ли бяха? Надрусани? Всички ли бяха дрогирани?

Отново грабнах химикалката и написах три букви върху тефтера с такъв натиск, че едва не скъсах хартията.

Ч Ж К!!!!!!

После захвърлих тестето листове в другия край на стаята.

– Кога ще си отпушите ушите, хора? – креснах към стената си от техника.

Беше време за още кофеин.

Поседях превит одве на стола си няколко минути, за да овладея гнева си. Слушах как влакът от горната част на града бумтеше в прозорците, а след това и този от долната. После се изправих, прекосих стаята, вдигнах бележника и се върнах към работата си.