Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Така е - потвърди Дина. - Но това не означава, че ще склони да работи с нас.

- Най-лошият вариант би бил да каже „не“.

- Може би - замислено отбеляза Лавон. - А може би най-лошият вариант би бил да каже „да“.

Габриел изчака до изгрев-слънце, преди да се обади на Ейдриън Картър. Самият Картър вече бе на път за Лангли - първата спирка от предстоящия безумно дълъг ден. Включваше сутрешен отчет при закрити врати в Капитолия, обяд с-делегация от гостуващи тайни агенти от Полша и накрая заседание за изграждане на контрате-рористична стратегия в Ситуационната зала на Белия дом, ръководено лично от Джеймс Маккена. Малко след осемнайсет часа същата вечер, изтощен и обезсърчен, Картър слезе от бронирания си „Кадилак Ескалейд“ на Кю Стрийт и влезе в сумрачния Волта Парк. Габриел го очакваше на една пейка край тенис кортовете. Беше вдигнал яката си заради вечерния хлад. Картър седна до него. Бронираният автомобил остана да го чака на улицата, небиещ на очи колкото заседнал на брега кит.

- Нещо против? - попита Картър, изваждайки от джоба на палтото си лула и кесийка с тютюн. - Имах тежък следобед.

- Заради Джеймс Маккена ли?

- Всъщност президентът реши да ни удостои с присъствието си. Но се опасявам, че не се вълнуваше особено от онова, което имах да кажа. - Картър сякаш полагаше значителни усилия да се съсредоточи върху задачата да натъпче лулата си. - Имал съм привилегията да бъда мъмрен от цели четирима президенти по време на службата ми за благото на нашата велика страна. И преживяването никога не е особено приятно.

- Какъв е проблемът?

- Агенцията за национална сигурност напоследък попада на разговори за предстоящи атентати. Президентът настояваше да научи точните подробности, включително мястото, времето и вида на взривните устройства. Не успях да му дам отговор и това го раздразни. - Картър запали лулата си и огънят за кратко освети измъченото му лице. - Преди дванайсет часа сигурно щях да твърдя, че тези разговори са просто празни приказки. Но сега знам, че срещу нас е Малик ал Зубаир. И не съм така оптимистично настроен.

- Когато контратерористите проявяват оптимизъм, обикновено загиват невинни хора.

- Винаги ли си така жизнерадостен?

- Последните няколко дни бяха доста дълги.

- Доколко сигурна е Дина, че наистина е той?

Габриел изложи основните й аргументи: неуспешния опит да получи подкрепа от Бин Ладен, срещата в апартамента на Кемел Арвиш в Аман, уникалния замисъл и направа на поясите с експлозиви на Малик. Картър не поиска допълнителни доказателства. Преди бе вземал решения въз основа на далеч по-малко основания, а и очакваше този момент от доста време. Малик бе от терористите, които най-много плашеха Картър. А съюзът между Малик и Рашид беше сбъднат кошмар.

- За протокола - отбеляза той, - никой в Контратеро-ристичния център досега не е открил връзка между Рашид и Малик. Дина е първата.

- Както обикновено.

- И какво може да стори човек на моето място с по-добна информация? Да я изпрати за анализ на Контрате-рористичния център? Да съобщи на началника си и на президента?

- По-скоро да си замълчи, за да не съсипе операцията ми.

- За коя операция става въпрос?

Габриел се изправи и предложи на Картър да се преместят на друга пейка над баскетболното игрище. Когато отидоха там, той се наведе към ухото на Ейдриън и му изложи плана, докато една празна люлка тихо поскръцва-ше на лекия вятър.

- Всичко това ми намирисва на Ари Шамрон.

- С основание.

- Какво сте намислили? Анонимно дарение за ислямска фондация?

- Всъщност имаме предвид нещо малко по-целенасо-чено.

- Пряко попълване на хазната на Рашид?

- Нещо подобно.

Повей на вятъра раздвижи дърветата в парка и от клоните им западаха листа. Картър махна с ръка едно жълто листо от рамото си и каза:

- Ще отнеме твърде много време.

- Търпението е добродетел, Ейдриън.

- Не и във Вашингтон. Тук вършим нещата бързо.

- Имаш ли по-добра идея?

С мълчанието си Картър показа, че няма.

- Би било интересно - призна след малко той. - Или по-скоро адски извратено. Ако действително станем основен източник за финансиране на мрежата на Рашид...

- Тогава ще ги притежаваме, Ейдриън.

Картър изтърси лулата си, почуквайки я в ръба на пейката, а после бавно я натъпка отново.

- Да не избързваме. Целият този разговор би си останал напълно хипотетичен, ако не успееш да убедиш някой добронамерен мюсюлманин с имидж на джихадист да работи с теб.