Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Изхвърли го от перверзното си съзнание, човече. Не съм я докосвал. И оная история, която разказах на теб и ченгето за духането по магистралата, беше пълна измислица. Просто исках да се отърва от вас.

Кимнах с глава. Ето още едно обяснение за развинтената фантазия: бърка желаното с действителността. Но засега сексуалните му влечения към момичето, което наричаше своя сестра, бяха надеждно потиснати и аз се надявах, че така ще си останат.

— Получи се, защото аз се държах с нея различно, не като другите мъже. Между нас се породи нещо специално. Вместо да я използвам за плътска наслада, аз я слушах. Разказа ми болката си. Сподели моята. През цялото лято се срещахме и разговаряхме. Също и следващото. Започнах да очаквам работата на кладенците с нетърпение. Малко по малко се опознахме, открихме, че сме преживели едно и също, разбрахме, че си приличаме, че сме двете половини на една и съща личност. Мъжката и женската част. Брат и сестра, дори нещо повече. Разбираш ли какво искам да кажа?

Отново се направих, че му съчувствам, за да продължи да говори.

— Разбирам. Вие сте изградили едно общо същество. Като сиамски близнаци.

— Да. Прекрасно бе. Но после старото копеле закри кладенците. Затвори всичко наоколо. Въпреки това, продължих да идвам. През уикенда. По време на празниците — по една седмица всеки път. Настанявах се точно тук — това е къщата на нощния пазач. Готвех й и я научих и тя да готви. Помагах й да си подготвя домашните. Показах й как се шофира. Нощем си правехме дълги разходки. Винаги говорехме как искаме да убием родителите си, да взривим корените си. Да започнем на чисто. С ново семейство. Правехме си излети в гората. Исках и малкото момче да идва с нас, така щеше да стане член от семейството. Но те не го изпускаха от очи. Тя много говореше за него, как иска да предяви правата си. Казах й, че трябва да го направи, учех я да си извоюва свободите. Правехме планове за следващото лято тримата да избягаме на някой остров. В Австралия може би. Започнах да събирам брошури, за да избера най-доброто място, но после той се разболя. Обади ми се веднага, щом пристигна в Лос Анджелис. Помоли ме да й помогна да си намери работа в едно шоу. Казах й, че трябва да имаш страхотни връзки за това. Освен това, вече бях започнал да участвам в оная веселба в „Адам и Ева“. Накарах Рамбо да ни остави да работим заедно като партньори. Скечовете вървяха гладко като по вода. Нямахме нужда от репетиции, защото всеки от нас знаеше какво мисли другия. Все едно работиш със самия себе си. Получавахме големи бакшиши. Давах ги на нея да ги пази. После една нощ ми се обади паникьосана. Каза, че се е скарала с тях и те са отвлекли малкото момче. Въобще не ми харесваше идеята малкият да стои в оная болница, но се страхувах, че те ще отпрашат към южната граница и ще го отведат някъде, където очите й повече няма да го видят. Втурнах се натам и пристигнах точно когато те напускаха. Суоуп тъкмо излизаше от вратата, когато я отворих. Никога не го бях виждал, но дяволски добре знаех какъв боклук е. Той започна нещо да ломоти, но аз го фраснах в лицето. Изхвърлих го навън. Тогава ми се нахвърли жената и взе да пищи. Ударих я по едната буза. И двамата се въргаляха там като дрипи. Малчуганът се стресна, започна да говори насън. На Нона изведнъж нещо й прещрака и започна да руши стаята. Успокоих я, казах й да не мърда оттам и успях да натоваря дъртите в „Корвет“-а. Нея напъхах на задната седалка, а него на предната. Закарах ги на брега при Плая дел Рей и когато един самолет минаваше над нас, ги очистих. После ги замъкнах до едно място в Бенедикт, което познавах отпреди и ги зарових. Те заслужаваха да умрат.

Въртеше дръжката на секирата, сякаш бе лека пръчица и задъвка мустачките си.

— Полицията откри друго тяло там. Женско.

Въпросът ми увисна във въздуха.

— Знам какво си мислиш, но не си познал. Мечтаех да положа тялото на маминка там, но тя се изтарикати, получи удар и умря преди няколко години в леглото си. Това ме вбеси, защото години наред го бях планирал. За стареца имам резервен вариант. Един ден ще го изпълня. Но тя мина между капките като се чупи от тоя свят. Обаче после извадих късмет. Започнах да участвам в едно среднощно шоу в „Ланселот“ и оная дърта кучка от първия ред наистина ми налиташе. Пъхаше десетдоларови банкноти в слипа ми и ми лижеше глезените. Оказа се, че била лекарка. Радиоложка. Разведена от няколко месеца и решила да прекара една дива нощ. Дойде в съблекалнята, подмокрила се беше до уши. Започна да ми се натиска, работата загрубя. Писна ми и тъкмо щях да я изритам навън, когато се обърнах и я видях на светлото — все едно че бе близначка на мойта дърта кучка. Същото спаружено лице, вирнат нос, маниери на богаташка. Засмях се и казах: „Ела насам, миличка“. Оставих я да ме работи, там в съблекалнята. Вратата не бе заключена, всеки можеше да влезе. Не й пукаше. Само повдигна роклята си и се качи отгоре. По-късно отидохме в нейната къща — малка вила в Марина. Пак го направихме и тогава я удуших, докато спеше.