Джонатан Келерман - Кръвна проба

Той поклати глава с отвращение.

— Вчера двама с кафяви униформи от Държавния департамент дойдоха при нас и ни измъкнаха с Дел на обяд. Три мартинита и изискана кухня бяха последвани от идиотски брътвежи за енергийната криза. Оставих ги да дрънкат, а после им тикнах под носа снимки на момичето, убито от Стинки. Почти щяха да се издрайфат върху специалитета „Кок о вен“ 15 15 „Кок о вен“ — петел, задушен с вино. — Бел.пр. . Същият следобед поисках да отлетя за Вашингтон за по-нататъшни разговори.

— Ще бъде чудна гледка — ти и пълна стая с бюрократи. Кога заминаваш?

— Не знам. На повикване съм. Може утре, а може и вдругиден. Ще пътувам в първа класа. Не ми се е случвало през целия ми нещастен живот.

Погледна ме угрижено.

— Най-малкото Мууди е вън от играта.

— Да — въздъхнах. — Ще ми се да се бе случило по друг начин.

Сетих се за Ейприл и Рики, как ли щяха да го приемат? Ако се окаже, че Конли е убил баща им, трагедията ще бъде пълна. Всеки отделен случай си има предистория — острие, чието бодване предизвиква трагични последствия в бъдещите поколения.

Харди се върна от кухнята и докладва.

— Можеше да е по-лошо, отколкото е всъщност. Половината от къщата на Дъркин е обвита в дим. Той и жена му са получили изгаряния втора степен и затруднения в дишането, но ще оживеят. Уърти имал противопожарна инсталация и се е усетил навреме. Той живее в „Палисадс“, голямо имение с много дървета. Няколко са изгорели.

Местата за криене ставаха повече. Майло ме погледна многозначително. Харди продължи да говори.

— Къщите на съдийката и Даскоф са недокоснати — вероятно можем да предполагаме, че тубите в камиона са били предназначени за тях. Ще изпратя униформени полицаи да проверят офисите им.

Ричард Мууди бе завършил съсипания си живот в пламъците на болната си страст. Майло подсвирна и отново разказа хипотезата си за предполагаемо предумишлено убийство, чиято жертва трябваше да съм аз. Харди видя някакъв смисъл в нея, но с това не успя да оправи състоянието на духа ми.

Те ми благодариха за кафето и станаха. Харди напусна къщата, а Майло изостана назад.

— Можеш да останеш тук, ако желаеш, защото криминалистите имат още много работа навън. Но решиш ли да се преместиш, също няма да е лошо.

Прозвуча повече като съвет, отколкото като разрешение.

Долината бе изпълнена със сигналните лампи на полицейските коли, стъпки и тихи разговори. Бях в безопасност, засега. Но полицията нямаше да остане вечно тук.

— Ще се изнеса за известно време.

— Ако искаш да дойдеш у дома, предложението все още е валидно. Рик ще бъде на повикване през следващите няколко дни и ще бъдеш на спокойствие.

Помислих за миг.

— Благодаря, но наистина искам да съм сам.

Каза, че разбира, доизпи мътилката от кафето и дойде по-близо до мен.

— Виждам блясъка в очите ти и това ме безпокои, приятелю.

— Добре съм.

— И все пак, искам да се оправяш.

— Няма за какво да се притесняваш, Майло, наистина.

— Тревожиш се за момченцето, нали? Въобще не си могъл да се отърсиш от мисълта за него.

Замълчах.

— Слушай, Алекс, ако случилото се тази нощ има нещо общо със Суоуп, имаш допълнителна причина да стоиш настрана. Не казвам да се отървеш от чувствата си, просто си пази задника.

Той докосна нежно счупената ми челюст.

— Предишния път имаше късмет. Не го пропъждай.

Приготвих си малко багаж и се повъртях из града, преди да реша, че хотел „Бел Еър“ е подходящо място за възстановяване. И за скривалище. Беше само на минути от центъра, но бе тихо и усамотено място зад високи каменни стени и кичести тропически храсти. Обстановката — розов интериор, дървесно зелен екстериор, люлеещи се кокосови палми и басейн, в който плуваха фламинги — винаги ми е напомняла за стария митологичен Холивуд — романтика, сладникави фантазии и хепиенд. Скоро бих могъл да получа всичко това.

Тръгнах на запад по „Сънсет“, завих на север по улица „Стоун Каньон“ и карах покрай безкрайните частни имения с високи порти, докато стигнах до входа на хотела. В един и четирийсет през нощта на паркинга нямаше жива душа. Пъхнах „Севил“-а между „Ламборгини“ и „Мазерати“ и го оставих като сутеньор между две жигола.

Дежурният служител бе швед, който дори не ме погледна, когато платих в брой авансово и се регистрирах като Карл Юнг. После забелязах, че при записването ми в книгата допусна две правописни грешки.

Изморен пиколо ме заведе до бунгалото с изглед към басейна, осветен като аквариум. Стаята бе междинна и удобна, с огромно меко легло и тежка мебел от дърво.