Джонатан Келерман - Кръвна проба

Обеща да се свърже с Майло и заедно да дойдат веднага.

След няколко минути воят на сирените огласи долчинката, клаксоните бяха полудели.

Наметнах един халат и излязох навън.

Махагоновата облицовка на предната фасада бе нашарена с дупки и разбита на много места. Един от прозорците бе напълно отнесен. Замириса ми на динамит.

Върху терасата имаше три отворени бидона с бензин. Огромни фитили направени от разкъсани парцали бяха напъхани в струящите отвори на бидоните. Мазни отпечатъци от пръсти водеха до границата с почвата и завършваха в едно-единствено петно — отпечатък от обувка. Погледнах през перилата.

В японската градина лежеше неподвижен проснат по очи мъж.

Слязох долу точно когато полицията пристигна. Из градината имаше следи от стъпки, камъкът бе хладен под горещите ми от настинката крака. Извиках. Човекът не отговори.

Бе Ричард Мууди.

Половината му лице бе отнесено. Останките бяха като храна за кучета. Или още по-точно — храна за риби, защото главата му бе топната в езерцето ми и рибите „Кой“ се бяха скупчили около нея. Смучеха кървавата вода и се наслаждаваха на новата храна.

От гледката краката ми омекнаха. Опитах се да ги разгоня, но видът ми бе за тях условен сигнал за хранене и те още по-настървено започнаха да пируват — люспести канибали! Голямата златно-черна риба почти изскочи от водата, за да си напълни огромната крива уста по-добре. Можех да се закълна, че даже ми се ухили.

Някой се появи зад гърба ми. Подскочих от ужас.

— Успокой се, Алекс.

— Майло!

Изглеждаше, сякаш бе измъкнат насила от леглото. Облечен бе в невзрачно яке върху жълто поло и увиснали джинси. Косата му бе рошава като на бостанско плашило, а очите му святкаха на лунната светлина.

— Хайде, ела. — Той ме хвана за лакътя. — Да се качим горе, да пийнем по нещо и после ще ми разкажеш всичко.

Докато екипът за събиране на всички дреболии и следи от криминалното престъпление вършеше работата си, аз седях на стария кожен диван и пиех „Чивас Регал“. Шокът бе попреминал. Дадох си сметка, че още съм болен — премръзнал и слаб. Скочът мина по тялото ми горещ и успокояващ. Срещу мен седяха Майло и Дел Харди. Черният детектив бе елегантен както винаги — изгладен черен костюм, риза с цвят на праскова, черна вратовръзка, лакирани полуботи. Беше си сложил чифт очила за четене и си водеше записки.

— На пръв поглед изглежда сякаш Мууди е имал план да подпали къщата ти, а някой го е проследил, хванал го е на местопрестъплението и го е парирал. — Замисли се за момент. — Там се беше оформил нещо като любовен триъгълник, нали? Смяташ ли, че приятелят на жена му е влязъл в ролята на Спасителя?

— Не ми приличаше на човек, който би размазал така някого.

— Трите имена? — каза Харди с писалка в ръка.

— Карлтън Конли. Той е мебелист в „Аурора Студиос“. Преди да се оформи любовният триъгълник, той и Мууди са били приятели.

Харди драскаше бързо.

— Той при жена му ли живее?

— Да. Предполага се, че те всички се намират близо до Дейвис, по съвет на нейния адвокат.

— Името на адвоката?

— Малкълм Дж. Уърти. Бевърли Хилс.

— По-добре му се обади — каза Майло. — Ако Мууди е имал списък, той е бил вътре. Намери телефонния номер на Дейвис и провери дали нещо не се е случило и там. Тя все пак е най-близката му родственица, трябвало е да бъде наказана. Нека местният представител на реда да отиде и види израза на лицето й — дали ще се изненада от новините. Обади се също на съдийката. Някой друг, за когото се сещаш, Алекс?

— Има още един психолог, който участва в делото. Д-р Лоурънс Даскоф. Живее в Брентууд. Офисът му е в Санта Моника.

Знаех наизуст номера на Лари и им го казах веднага.

— А какво ще кажеш за личния адвокат на Мууди? — попита Дел. — Ако този шут е решил, че му е оплескал делото, нищо чудно да е нападнал и него, нали?

— Вярно е. Името на човека е Дъркин. Емил или Елтън, или нещо подобно.

Неволна гримаса премина през лицето на детектива.

— Елридж — изфуча той. — Идиотът представяше бившата ми жена. Разказа ми играта.

— Ами добре тогава — засмя се Майло. — Ще имаш удоволствието да го разпиташ. Или да изкажеш съболезнованията си на вдовицата му.

Харди изръмжа нещо, затвори тефтера и отиде в кухнята. После тръгна да се обажда по телефона.

Екипът от криминалисти надникна през вратата. Майло ме потупа по рамото и отиде да говори с тях. Върна се след няколко минути.

— Открили са следи от автомобилни гуми. Доста са широки, като дамгосани. Имаш ли някаква представа?