Джонатан Келерман - Кръвна проба

Светът на Раул бе побъркан. Хванах се, че съм възмутен от него, защото отново ме въвлича в тази лудница.

Децата не бива да се разболяват от рак.

Никой не трябва да боледува от рак.

Заболяванията, причинени от мародера рак , са крайният резултат от настъпила хистологична промяна в организма. Видоизменените клетки пакостници, станали необуздаеми, с растяща скорост нападат, разрушават и изтормозват тялото.

Пъхнах касетка на Лени Бро в касетофона с надеждата, че леещият се талант на китариста ще отвлече вниманието ми от полиетиленовите камери. Оплешивели дечица, малкото момченце с черните като смола къдрици и въпроса „Защо аз?“, прозиращ в очите му. Мимолетно и упорито, едно след друго пред очите ми се изнизваха лицата на множество болни деца, които бях виждал, лица, молещи спасение…

В това състояние на духа, приемах човешката свинщина, струпана по входния булевард на Холивуд като манна небесна, а полуголите проститутки бяха ни повече, ни по-малко добросърдечни, гостоприемни каруцари.

Пропътувах последния километър напълно вцепенен, паркирах „Севил“-а на докторския паркинг и минах през главния вход на болницата с наведена глава, като парирах нежеланите срещи и излияния.

Качих се в онкологичното отделение и вече бях извървял половината коридор, когато дочух скандала. Щом отворих вратата на камерата за лечение с ламинарен поток, силата на виковете се повиши.

Раул стоеше вътре с кървясали очи, готови всеки момент да изхвърчат от орбитите си. Беше обърнат с гръб към капсулите на болните и редувайки бърз испански и виещ английски крещеше на тримата пред него.

Бевърли Лукас притискаше към гърдите си папка, сякаш беше защитен екран. Ръцете й силно трепереха и папката постоянно подскачаше. Гледаше втрещено в една точка далече зад белия гръб на Мелендес-Линч, като хапеше устни в усилието си да не се задави от яд и унижение.

Широкото лице на Елън Бекуит имаше скования, ужасен вид на човек, хванат на тясно. Тя бе принудена да направи признание, но не беше убедена в престъплението си.

Триото завършваше висок, космат мъж с лице на хрътка и кривогледи полупритворени очи. Бялата му престилка нямаше копчета. Носеше я небрежно наметната върху изтрити джинси и евтина риза, някога стил „сайкаделик“ 7 7 „Сайкаделик“ — стил в попмузиката. — Бел.пр. , а сега просто дрипава. Коланът му украсяваше огромна катарама върху която бе гравирана главата на индиански вожд. Краката му бяха големи, а пръстите им прекалено дълги, почти животински. Можах да ги разгледам, защото ги бе опаковал без чорапи в индиански мокасини — хуарачес. Лицето му бе с бледа кожа, гладко избръснато. Рошавата му коса, смесица от кафяво и тук-таме посивяло, висеше до раменете му. Около не особено чистия му врат бе овесена огърлица от морски раковини. Стоеше безучастно. Погледът под рунтавите вежди бе празен. Раул ме видя и спря тирадата си.

— Отишъл си е, Алекс.

Посочи празната капсула, която бях посетил преди по-малко от двадесет и четири часа. Леглото бе празно.

— Измъкнат е под носа на тези, така наречени професионалисти.

Той махна презрително с ръка към тримата.

— Защо не поговорим другаде? — предложих аз.

Черното момче от съседната капсула надничаше иззад прозрачната преградна стена и на лицето му бе изписано притеснение.

Раул не ми обърна внимание.

— Те го направиха. Преоблекли се като техници от отделението за облъчване и го отвлекли. Разбира се, ако някой бе проявил здрав разум да прочете болничната карта, щеше да проумее дали се препоръчват радиологични облъчвания и тогава може би щяха да предотвратят това… престъпление!

Точно в този миг той налетя на дебелата сестра и тя тутакси бе готова да се разреве. Високият мъж излезе от транса и се опита да я отърве.

— Не може да очаквате от една сестра да разсъждава като ченге.

Говорът му едва забележимо издаваше галски акцент.

Раул се завъртя като пумпал към него.

— И ти ли? Я запази проклетия коментар за себе си. Ако имаше и елементарно понятие от медицина, може би нямаше да се забъркаш в тази каша. „Като ченге!“ Ако това означава бдителност и грижа за сигурността на пациентите, тогава наистина трябва да разсъждава точно като ченге! Тук да не е индиански резерват, Валкроа! Това е опасна за живота болест, която атакуваме с необходимите процедури. А мозъкът, даден ни от господ, трябва да се използва за разбиране, мислене и вземане на решения, за бога! Няма нужда да превръщаме болничния изолатор в автобусна спирка, където идват и си отиват всякакви хора, представящи се за когото си искат и който всъщност не са и да отвличат собствения ти пациент изпод твоя мързелив, сополив, безгрижен нос!