Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Желая ти успех.

Раул се изправи и започна да й изнася лекция върху достойнствата на моята особа.

— Алекс Делауер е специалист в областта на психологичните проблеми на децата със злокачествен…

— Раул — прекъснах го, — защо просто не оставиш Бевърли да ме въведе в случая. Няма смисъл да губиш време с тези обяснения.

Той погледна часовника си.

— Да, разбира се.

Сетне се обърна към Бевърли:

— Нали ще му дадете разяснения на разбираем език?

— Разбира се, доктор Мелендес-Линч — мило отвърна тя.

— Искаш ли да те представя на Ууди?

— Не се притеснявай, Бевърли ще свърши тази работа.

Той хвърли поглед към нея, а сетне и към часовника си.

— Добре, аз тръгвам. Обади се, ако имаш нужда от нещо.

Свали слушалката от врата си и я прибра в джоба излизайки.

— Съжалявам — казах, когато останахме насаме.

— Забрави, вината не е твоя. Той е такъв гадняр!

— Ти си втората, с която се заяде от сутринта.

— Ще има много още преди да свърши работното време. Кой беше първият?

— Нона Суоуп.

— А, с нея ли? Тя е сърдита на целия свят.

— Сигурно не й е лесно.

— Убедена съм, че е така — съгласи се Бевърли, — но ми се струва, че тя си е била сърдито малко момиченце още преди брат й да се разболее от рак. Опитах да се сприятеля с нея — всъщност с цялото семейство — но те въобще не ми позволиха. Разбира се — добави с горчивина, — ти може би ще се справиш по-добре от мен.

— Бев, аз въобще не се смятам за някакъв чудотворец. Раул беше изпаднал в паника, когато ми се обади, не ми даде никаква възможност да му откажа и аз реших да направя услуга на приятеля си. Това е всичко.

— Трябва по-внимателно да си подбираш приятелите.

Нищо не отговорих, оставих я сама да чуе ехото от собствените си думи. Попадението се оказа точно в целта.

— Добре, Алекс, съжалявам, че съм такава кучка. Но просто е невъзможно да се работи с него. Никога няма да каже добра дума, ако си се справил с работата си, а избухва за най-малкото нещо, което не е наред. Подадох молба да ме преместят, но не мога да мръдна оттук, докато не намерят някоя жертва да ме замести.

— Никой не може да издържи дълго този вид работа.

— Предполагам, че искаш психосоциална характеристика за семейство Суоуп.

— Мисля, че ще ми бъде от полза.

— Най-точната дума, с която мога да ги опиша, е „странни“. Особени хора са, Алекс. Майката дума не обелва, бащата говори през цялото време, а сестрата не може да понася и двамата.

— От какво съдиш за това?

— От начина, по който ги гледа. И от факта, че никога не идва, когато и те са тук. Сякаш не се чувства на мястото си. Не обръща много внимание на Ууди, когато е при него, идва по много странно време — или много късно нощем, или в ранни зори. Хората от нощната смяна твърдят, че само седи при него и го гледа — по това време той така или иначе обикновено спи. Много рядко влиза в изолатора и му чете книга, но това е всичко. То и бащата не прави кой знае колко. Обича да задява сестрите, прави се, че всичко му е ясно.

— Раул ми каза същото.

— Е, Раул не е напълно лишен от проницателност. — Тя се засмя злобничко. — Ако си говорим сериозно, г-н Суоуп е огромен, с посивели коси, бирен корем и малка козя брадичка. Нещо от рода на Бъфало Бил, само че без дългата коса. Направо е безчувствен — зная, никой човек не иска да повярва, че може да му се случи най-лошото, но неговото е прекалено. Синът му е с диагноза рак, а той се смее и се забавлява със сестрите, опитва се да се прави на интересен, непрекъснато говори за градината и драгоценните си растения и всичко това поднесено на градинарски жаргон. Нали знаеш какво може да се случи на подобен тип хора?

— Внезапен срив.

— Точно така. Изведнъж ги удря шайбата и хайде… реакция на патологична депресия.

— Дотук разбирам, че момчето не получава много голяма подкрепа.

— Майката. Тя е най-затвореното същество, което някога съм срещала. Гарланд Суоуп е господар в къщата си, но Ема наистина изглежда добра майка — грижовна, раздаваща щедро прегръдки и целувки. Непрекъснато влиза в изолационната без капка колебание. Знаеш колко страшен изглежда скафандърът на много родители. Тя се намъкна в него веднага. Сестрите я виждат да седи в ъгъла и да плаче, когато мисли, че никой не я гледа, но щом Гарланд се появи, надява голямата усмивка и започва с „Да, скъпи“, „Не, скъпи“. Много тъжна история.

— Как мислиш, защо искат да изтеглят детето? — попитах я.

— Знам, Раул смята, че имат пръст онези хора от „Тач“ — такава параноя го гони за всичко холистично — но не мисля, че може да бъде сигурен в това. Може би по-скоро той е виновен за всичко. Понякога не се сдържа и описва процедурите на лечението така натуралистично, та отблъсква много хора. Може би така е съсипал контакта и с тях.