Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Движейки се в една посока със съпротивлението, тя го преодоляла. Водела си подробни бележки за езика на тялото на пациентката и тона на говора й, синхронизирала собствените си движения с тях.

Използвала скритото послание в съответствие с теорията на доктор Круз за комуникативната динамика.

Така изминали още няколко месеца. На пръв поглед не ставало нищо повече от приятен разговор между две приятелки. Но пациентката откликнала на променената стратегия, като заспивала все по-дълбоко по време на хипноза. Проявявайки такава дълбока склонност към внушение, че развила пълна кожна анестезия към запалена клечка кибрит, накрая регулирала дишането си към честотата на говора на Шарън. Била готова за директно внушение. Но Шарън никога не го сторила, просто продължавала да си приказва с нея.

И изведнъж по време на петдесет и четвъртия сеанс пациентката спонтанно влязла в ролята на Джана и започнала да описва дивашката нощ, преживяна от нея в Италия — парти в частна вила във Венеция. Тълпа чудаци, хилещи се образи, изобилие от алкохол и наркотици.

Нов разказ на Джана за оргии, но всеки мръснишки детайл бил повторен с абсолютна точност. После, по средата на разказа, нещо друго.

„Сестра ми е там — казала изумена Джана. — Шибаното стайно цвете е там в ъгъла, в онзи грозен стол.“

Шарън: Какво чувства тя?

„Ужасена е. Уплашена до смърт. Мъже смучат зърната на гърдите й — голи и космати. Бабуини, които се клатят върху нея, пъхат си ония работи вътре в нея.“

Шарън: Ония работи ли?

„Техните работи. Те я нараняват и се смеят, а там има и камера.“

Шарън: Къде е камерата?

„Там, в другия край на стаята. Аз съм… о, не, аз го държа, искам всичко да видя, всички светлини са запалени. Но тя не го харесва. И все пак я заснемам, не мога да спра.“

Докато описвала сцената, гласът на Джана бил неуверен и треперел от вълнение. Тя описала Джей — „съвсем като… прилича точно на мен, но нали разбираш, по-невинна. Тя винаги е била по-невинна. Те наистина й налитат. Усещам…“.

Шарън: Какво?

„Нищо.“

Шарън: Какво чувстваш, Джана? След като видя, какво се случи на сестра ти?

„Нищо. — Пауза. — Лошо.“

Шарън: Много лошо ли?

„Ами… малко лошо.“ — Сърдито изражение на лицето. — „Но това си беше нейна грешка! Не върши престъпление, ако не знаеш да подбереш момента, нали? Тя не трябваше да ходи, щом не е искала да играе, нали?“

Шарън: Тя имаше ли избор, Джана?

Пауза. — „Какво искаш да кажеш?“

Шарън: Джей имаше ли друг избор, освен да отиде на партито?

Дълго мълчание.

Шарън: Джана?

„Да. Чух те. Първо мислех — да, сигурно е имала — всеки има избор. После аз…“

Шарън: Какво, Джана?

„Не знам — искам да кажа, че наистина не я познавам. Искам да кажа, ние наистина сме съвсем еднакви, но има нещо у нея, което… аз не познавам. Сякаш ние сме… не знам… нещо повече от сестри. Не знам коя е точната дума, може би част… Забрави.“

Пауза.

Шарън: Партньори ли?

Джана се стреснала. — „Казах да забравиш. Достатъчно за тази помия! Нека си говорим весели неща, какво правех аз на шибаното парти.“

Шарън: Е, добре. Ти какво правеше?

Джана се засуетила, след продължителна пауза: „Не си… спомням. Ау, вероятно все пак е било много досадно… всяко парти, на което тя е ходила, трябва да е било такова.“

Една врата била отключена. Шарън не я бутнала по-нататък. Оставила Джана да си поприказва, изчакала да се разсее ядът й и прекратила сеанса, сигурна, че е станал пробив. За първи път след повече от три години Джей позволила на близначките да съществуват едновременно. И предложила ново решение: думата партньор изглежда съдържала огромен емоционален заряд. Шарън решила да провери това и опитала при следващия сеанс, след като хипнотизирала Джей.

„Какво е това, докторе? Какво каза току-що?“

Шарън: Партньори, предположих, че ти и Джана сте нещо повече от сестри. Или дори близначки. Вероятно вие сте партньори. Психологически партньори.

Джей била замислена, мълчалива, започнала да се смее.

Шарън: Какво смешно има, Джей?

„Нищо. Предполагам, че си права… ти обикновено си права.“

Шарън: Това има ли някакво значение за теб?

„Предполагам, да, въпреки че, ако е мой партньор, тя със сигурност е мълчалив партньор. Никога не сме говорили. Тя отказва да разговаря с мен.“ — Пауза. Усмивката й станала по-ведра. — „Мълчаливи партньори. С какво се занимаваме?“

Шарън: Работа, свързана с живота.

Джей удивена: Така си и мислех.