Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Нито една от „близначките“ не знаела за съществуването на другата. Шарън разглеждаше тяхното съществуване като върховна битка за егото на пациента. И независимо от склонността на Джана към шумна изява, именно благовъзпитаната Джей надделявала.

Джей окупирала над 95 процента от съзнанието на пациентката, изграждала имиджа й пред обществото, носела нейното име. Но петте процента, принадлежащи на Джана, били същността на проблема.

„Джана се появява — разсъждаваше Шарън — в периоди на голям стрес, когато съпротивителната система на пациентката е слаба. Периодите на безпаметност са краткотрайни. Тогава тя всъщност «е Джана» и върши неща, с които Джей не би могла да се примири в самовъзприятието си като «перфектна дама». Постепенно, в състояние на хипноза, Джана започнала да се появява все по-често и накрая започнала да описва случилото се през «липсващите часове».“

Периодите на безпаметност били предшествани от напрегнат стремеж към пълно физическо бягство, почти осезаема принуда да офейка. Скоро последвало импулсивно пътешествие. Пациентката си слагала перука, пъхала се в „премяната за парти“, скачала в колата, стигала до най-близката магистрала и карала безцелно много често стотици километри, без ориентир, „дори без да слуша музика, а само звука от собствената й пулсираща кръв“.

Понякога колата я „откарвала“ на летището, а там ползвала кредитна карта, за да си купи билет за където й попадне. Друг път оставала на пътя. И в двата случая пътешествията свършвали с блудство. Една екскурзия до Сан Франциско се превърнала в тридневна оргия със смъркане на наркотици и праведен групов секс с една тайфа ангелчета от парка „Голдън Гейт“. Гълтане на хапове в дискотека, последвано от венозно инжектиране на хероин в панаирджийско стрелбище някъде из Южен Бронкс. Оргии в различни европейски градове, срещи с бездомници и „побъркани улични клошари“.

И участие в порнографски филм някъде из Флорида. „Чукане и духане като суперзвезда.“

Купоните винаги завършвали със загуба на паметта, вследствие поетите дози наркотик. По време на затъмненията Джана отстъпвала, а Джей се събуждала в абсолютно неведение за стореното от нейната „близначка“.

Способността на пациентката да „превключва“ бе загадката на проблема й според Шарън, и тя го бе поставила в центъра на терапевтичната атака. Егото на Джей трябваше да бъде интегрирано, „близначките“ да бъдат изтеглени все по-близо една към друга и накрая да бъдат изправени лице в лице, постигайки някакъв вид сдобряване и сливайки се в една напълно функционираща идентичност.

Шарън признаваше, че този процес е потенциално травматизиращ и не е подкрепен с достатъчно клинични данни. Твърде малко терапевти твърдяха, че наистина са успели да съберат в едно цяло раздвояващи се личности, затова прогнозата за промяна бе доста мъглява. Но Круз я бе окуражил, подкрепяйки теорията й, че след като тези раздвояващи се личности бяха идентични „близначки“, те споделяха една и съща „психична същност“ и би трябвало да са податливи към „периода на безпаметност“.

Под хипноза тя започнала да представя на Джей малки късчета от Джана: кратки проблясъци на шофиране по магистрала, пътен знак или хотелска стая, които Джана вече била споменала. Неутрални сцени от позиране пред камера, така че ако възмущението на пациентката нараснеше твърде много, това да бъде изчистено от паметта й.

Джей реагирала добре, без всякакви външни прояви на яд, макар и да не откликнала на нито един от материалите на Джана и нарушавала препоръките на Шарън, давани извън въздействието на хипноза, тя да си припомня онези подробности. Следващият сеанс бил същия: никакъв спомен, никаква реакция. Шарън отново опитала. Нищо. Сеанс, след сеанс. Празна стена. Въпреки предишната склонност на пациентката към внушение, сега останала напълно равнодушна. Очевидно било предопределено, „близначките“ никога да не се срещнат.

Изумена от съпротивителната сила у пациентката си, Шарън се чудеше дали не е сбъркала в предположението си, че близначеството улеснява интеграцията на личността. Вероятно тъкмо обратното бе истина. Фактът, че Джей и Джана бяха физически идентични, но огледални изображения в психологическо отношение, бе „интензифицирало“ тяхното съперничество.

Тя започнала да изследва психологията на близнаците, особено на идентичните, консултирала се с Круз, и после поела по друга следа: продължила да хипнотизира пациентката, но изоставила опитите за интегриране. Вместо това, тя възприела по свойска роля, просто си разговаряла с пациентката по очевидно невинни теми: сестрите, близначките, приличащите си хора. Водела Джей през напълно спокойни дискусии — има ли специални връзки между близнаците и ако е вярно, какво е тяхното естество? Какъв е най-добрия начин за възпитаване на близнаци, докато са деца? Каква част от подобието на поведението между идентичните хора се дължи на наследственост и каква на генетика?