Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Независимо от този проблясък на самопризнание, лечението не преминавало гладко. Джей била раздвоена за психотерапията, а отношението й към Шарън се променяло от боготворене до словесен тормоз. През следващите две години станало ясно, че раздвоението на Джей представлявало „сърцевината на нейната личност“. Тя представяла две различни физиономии: бедстващото, уязвимо сираче, молещо за подкрепа, даряващо Шарън с богоподобни качества, обсипващо я с ласкателства и подаръци и бушуващото от ярост, сквернословно леке, което твърдяло: „На теб въобще не ти пука за мен. Участваш в тая работа само за да установиш над мен огромна шибана власт“.

Добри пациенти, лоши пациенти. Джей с все по-голяма лекота превключвала между двете и в края на втората година от терапията, промените вече ставали по няколко пъти за един сеанс.

Шарън проверила отново първоначалната й диагноза и стигнала до друго заключение: „Синдром на раздвояване на личността“ — най-рядко срещаното от заболяванията — крайната дисоциация. Въпреки че Джей не изявявала две напълно различни личности, нейните промени имали вида на „латентен синдром на раздвояване“, а усложненията, довели я до необходимост от терапия, са забележимо подобни на онези, проявявани от болни, незапознати със заболяването си.

Шарън се бе посъветвала с научния си ръководител — многоуважавания професор Круз — и той бе препоръчал използването на хипноза като инструмент за диагностициране. Но Джей бе отказала да бъде хипнотизирана, защото се изплашила да не загуби контрол. Освен това, тя настоявала, че се чувства прекрасно и била сигурна, че е почти напълно излекувана. Тя наистина изглеждала много по-добре: белите петна в паметта намалели, последното „бягство“ станало три месеца по-рано. Преборила се с барбитуратите, повишила самочувствието си. Шарън я поздравила, но споделила съмненията си с Круз. Той я посъветвал да изчака и да наблюдава.

Две седмици по-късно Джей прекратила терапията. Пет седмици след това се върнала в кабинета на Шарън, отслабнала с пет килограма и пристрастена отново към успокоителните. От паметта й се губел период от седем дни. Опомнила се в пустинята Мохаве, напълно гола, колата й без гориво, дамската й чантичка липсвала, а в шепата си държала празно флаконче от лекарства. Всяка частичка напредък изглежда била унищожена. Шарън се почувствала отмъстена, но изразила „дълбоко съжаление към регресията на Джей“.

И отново предложила хипноза. Джей реагирала с ярост, обвинявайки Шарън в „жажда към контрол над съзнанието… Ти просто завиждаш, че съм красива и сексапилна, а ти си спаружена кучка с манталитет на стара мома. Не си ми сторила нито капка добрина, как смееш да ми предлагаш да сложиш ръка върху моето съзнание?“.

Джей изхвръкнала от кабинета с твърдението, че „приключва с цялата тая помия и ще си намери друг психолог“. Само след три дни се върнала, надрусана с барбитурати, изгоряла от слънцето, чешела се до кръв и стенела, че „този път наистина е пропиляла времето си“ и желае да стори всичко, за да спре вътрешната си болка.

Шарън започнала лечение с хипноза. Съвсем не изненадващо, Джей се оказала податлив обект — хипнозата по своята същност е дисоциация. Резултатът бил драматичен, почти мигновен.

Джей разбира се, страдала от синдром на раздвоение на личността. В състояние на транс се появили две личности: Джей и Джана — идентични близначки, абсолютни физически копия една на друга, но два противоположни психологически полюса.

Джей имала добри обноски, елегантна, с високи постижения, въпреки че била склонна към пасивност. Тя се отнасяла добре с другите хора и независимо от необяснимите отсъствия във връзка с фюжъна, успявала отлично да упражнява „една хуманна професия“. Тя притежавала „старомодни“ разбирания за секс и любов, вярвала в искрените чувства, брака и семейството, в абсолютната вярност между съпрузите, но признавала, че е била сексуално активна с един мъж, когото дълбоко обичала. Връзката била прекратена въпреки всичко, поради намеса на нейното „алтер его“ — втората й природа.

Джана била толкова просташки шумна, колкото въздържана била Джей. Тя предпочитала ярките перуки, предизвикателно облекло и тежкия грим. Не виждала нищо лошо в „употребата на наркотици и безразборните любовни връзки със случайни минувачи“ и обичала да пие… ягодово дайкири. Гордеела се, че животът й бил като на кучка — „ден да мине, друг да дойде“, хвалела се, че била „царица на шибането, една истинска «Луси Мъзгата», опакована в дрипи и чукаща се с когото й падне и без задръжки“. Доставял й удоволствие разнородният секс; припомнила си едно прати, по времето на което взела „Куаалидес“ и се чукала с десет мъже последователно само за една нощ. „Мъжете — казвала тя през смях — бяха слаби, примитивни маймуни, водени от своята сласт.“ „Краткотрайните сексуални набези са всичко на света. По време на едно такова, мога да поема толкова от онези, колкото ми се прииска.“