Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Елстън, запознай се с доктор Алекс Делауер. Алекс, представям ти господин Елстън Кроти.

— Недостатъчно — изпухтя старият мъж.

— Детектив Елстън Кроти.

Старецът протегна ръка:

— Детектив първа степен Елстън Дж. Кроти Младши, полицейско управление Лос Анджелис, централен отдел — в оставка.

Здрависахме се. Той изпъчи гърди.

— Трябва ви асът на централния отдел за борба с организираната престъпност, докторе? За мен е удоволствие да се запознаем.

Старецът отвори една остъклена врата и я затръшна зад гърба си. Майло успя да я задържи. Влязохме вътре.

Къщата бе малка, неосветена и толкова натъпкана с всякакви вехтории, че едва можеше да се мине. Промушвахме се на сантиметри между купчини стари вестници, кули от струпани кашони, щайги за плодове, натрупани дрехи, сиво грундирано пиано, три дъски за гладене, ограждащи колекция от радиочасовници с различна степен на разпад. Мебелите, които бяха успели да оцелеят в този безпорядък, бяха евтини, от тъмно дърво, тапицирани столове с покривчици за глава и мильо. Вехтошарски панаир.

— Седнете — каза Кроти. Той изтръска едни вестници от люлеещ се стол и потъна в него. Дигна се облак.

Майло и аз си почистихме едно диванче със стърчащи пружини и създадохме още една буря от прах.

Кроти се покашля, Майло извади портфейла си и му подаде няколко банкноти. Старецът ги преброи, разпери ги като ветрило и ги стисна между пръстите си.

— Добре, нека не се бавим. Белдинг Леланд, капиталистическа свиня, прекалено много пари, никакъв морал, прикрито педи. Латентен.

— Защо ни казвате това? — попитах и чух Майло да изпъшква.

Кроти се обърна към мен:

— Защото съм шибан експерт по латентното, т.е. потайното, доктор Психо, ето затова. Ти може би и да си получил диплома, но аз притежавам опита. — Той се захили и добави: — Горе ръцете пред опита.

— Хайде да се насочим към Белдинг — рече Майло.

Кроти се направи, че не го е чул.

— Нека ти кажа, Къдравко, това, което наистина познавам, са скритите работи. В продължение на трийсет години вървях по този шибан път.

Майло се прозя и затвори очи.

— На тоя шибаняк му доскуча. Ако въобще някой трябва да слуша, това е именно той. По дяволите, нима мислиш, че някой в неговото положение би тръгнал да ме издирва, да коленичи пред мен и да моли за натрупаната от мен мъдрост. Но не, как се срещнах с тоя пън за първи път? Полумъртъв в интензивното, сладкият Рик масажираше сърцето ми, връщайки ме към живот. И тогава тоя грубиян се появява в цял ръст като лесбийка в полицейско шоу, гледайки нервно часовника си и очаквайки с нетърпение да свърши смяната на Рик, Шибаната Красавица и Звярът.

Погледна към Майло и поклати пръст.

— Ти винаги си бил нетърпелив. Тогава аз угасвах, а ти мислеше единствено за члена си.

— Нека не изглежда опасно за живота, Елстън. Просто имаше стомашно разстройство. Газове. Доста разнообразно меню, недостатъчно целулоза за храносмилането.

— Това ти го казваш. Що не си свършиш сам работата, Психо? До теб седи една шибана творба на природата. Ще ти бъдат необходими години, преди да минеш през най-горния слой на опровержението.

— Белдинг — отсече Майло. — Или връщай обратно хляба.

— Белдинг — повтори Кроти. — Капиталист. Отвратителен. Защото бе прикрит. Знам какво причинява това на всеки.

Той стана и погледна към купчина кутии на земята. Коленичи пред една от тях и пъхна вътре двете си ръце.

— Ето че потегляме — каза Майло.

Кроти измъкна отвътре подвързан в кафяво албум, прелисти страниците, избърса чело и седна до мен.

— Тук. — Върхът на пръста му сочеше снимка на млад мъж в полицейска униформа. Черно-бяла, с назъбени краища, същата като на Шарън и Шърлий.

Младежът в полицейската униформа стоеше до патрулна кола на улица, обградена с палми. Чертите на лицето му бяха деликатни, почти девически, очите му — големи и кръгли. Невинни. Гъста, чуплива, черна коса с път по средата, трапчинка на дясната буза. Красиво момче, но с вид на лесно обидчив човек, като младия Монти Клиф.

— Хвърли поглед на тази. — Кроти посочи друга снимка на същата страница.

Същият мъж в цивилна премяна, изправен до един „Додж“, който вече бях видял паркиран на алеята. Носеше спортен екип, а ръката му бе прегърнала едно момиче през талията. Тя бе с шорти и бюстие, стройничка. Лицето й бе задраскано с химикалка.

— Тогава си бях едно говедо — рече Кроти. Той дръпна албума, затвори го и го тръсна на земята. — Онези бяха правени през четирийсет и пета. Току-що се бях уволнил от флотата на Чичо Сам. Бях спечелил нашивки в Тихия океан, въобразявах си, че съм дар божи за жените и продължавах да си казвам, че онези дребни моряшки епизоди с члена ми и сладкото шведско кюфтенце, са били просто един лош сън. Независимо че докато го правех с него се чувствах така, както би трябвало да се усеща любовта. А всичките „мръсници“, които бях заковавал, си бяха прекарвали по-добре времето от мен.