Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Той бе среден на ръст и съвсем слаб, но много отпуснат, с тесни раменца и възлести крака с разширени вени, тесен и хлътнал гръден кош, увиснали като на бабичка гърди и подуто коремче. Кожата му имаше цвят на червено вино от слънчевите лъчи и бе с мазни пори. Косата върху главата му бе като рядък бял пух, сякаш я бе залепил върху голото си теме и после я бе пресукал като прежда. Брадичката му бе тясна, носът — голям и сплескан, а очите близко разположени и толкова дръпнати, че все едно бяха затворени. Тънките му, рехави мустачки продължаваха от двете страни на устата му, през брадичката и висяха два сантиметра надолу.

Той ни изгледа, намръщи се и плю на земята.

Ганди, болен от гастрит.

— Добър ден, Елстън. Радвам се, че те намирам в обичайното добро разположение на духа. — Гласът на Майло накара кучетата да се разлаят.

— По-кротко. Дразниш ги по обичайния за тебе начин.

Старецът ме доближи и загледа изпитателно, като движеше език от вътрешната страна на едната си буза, проточвайки шия. Излъчваше странна смесица от миризми: кокошарник, френски одеколон, ментолов мехлем.

— Не е зле — отсече накрая той. Допря рамото ми. Свих се, без да искам. Погледът му се втвърди и той отново се изплю.

Майло пристъпи по-близо до мен.

— Това е доктор Алекс Делауер. Приятел ми е.

— Пак ли лекар? — Старецът поклати глава и се обърна към мен. — Обясни ми нещо, Къдравко, какво, по дяволите, всички вие високообразовани медици намирате в такава грозна, недодялана буца като него?

— Приятел — каза Майло. — Каквото се намира при приятел. Той не е обратен, Елстън.

Старецът вдигна кльощавата си китка и зае превзета поза.

— Ама разбира се, че не е, миличка. — После плесна шепата си в моята. — Какъв лекар си ти, доктор Алекс?

— Психолог.

— О-о. — Той рязко се отдръпна и ме погледна с пренебрежение. — Не харесвам такива като вас, винаги анализирате, винаги давате оценки.

— Елстън, ти ме обсипа с достатъчно помия по телефона. Нямам апетит за повече. Ако искаш да помогнеш, добре. Ако пък не, пак добре, а ние ще те оставим да си играеш на фермер.

— Такъв грубиян. Недодялан, нетактичен грубиян. Пълен с ярост. Защото все още не може да се приеме такъв, какъвто е. Смята, че може да се справи с всичко това, като се прави на по-ли-цай.

Погледът на Майло проблесна. Очите на стареца се отвориха широко в отговор. Левият ирис бе син, десният — млечносив с катаракт.

— Цъ, цъ, нашето скъпо ченге е ядосано. Пази си нервите, буцо. Е, добре. Ти приличаш на получовек само когато си раздразнен. Когато станеш истински груб.

— Не харесвам такива като вас — изимитира го Майло. — Винаги анализирате, винаги давате оценки.

— Стига сме се занимавали с този боклук. Хайде да се омитаме — каза ми той.

— То си е ваша работа — рече старецът, но с тревога в гласа. Едно непослушно дете, което бе прекалило с глезотиите пред родителите си.

Тръгнахме обратно към колата. Всяка наша стъпка караше кучетата да лаят все по-силно.

Старецът извика:

— Глупак такъв! Никакво търпение! Кога ли си имал?

Майло не му обърна внимание.

— Просто така става понякога, грубиянино, обектът на твоето разследване е някой, когото познавам добре. Дори съм срещал това деградирало копеле.

— Хайде стига бе — подхвърли през рамо Майло. — Ти сигурно и Джийн Харлоу си чукал.

— Защо не, може и това да съм правил. А моят дял какъв ще е все пак? — Старецът крещеше, за да надвика животинската гълчава.

Майло спря, вдигна рамене и се обърна:

— Добра воля.

— Ха.

— И сто долара за времето, което си ни отделил. Но забрави.

— Най-малкото, което ти, грубиянино, би могъл да направиш, е да се бе държал цивилизовано!

— Опитах се, Елстън. И винаги се опитвам.

Старецът стоеше с ръце на кръста. Боксьорските му гащи се вееха, а косата му бе настръхнала като снопчета захарен памук.

— Е, да, ама не се опита достатъчно старателно! Къде ти беше въведението? Правилното, цивилизовано въведение. — Той ни се закани с юмрук и увисналата му кожа затанцува.

Майло се поклони и се обърна.

— Тебе едно въведение ли ще те направи щастлив?

— Не се прави на ритнат, Стърджис. Не съм получавал радост от много дълго време. А може ли грубиянството да ме предразположи?

Майло изруга под носа си.

— Хайде, да направим още един опит.

Върнахме се обратно. Старецът гледаше встрани от нас, движеше челюстта си и правеше всичко възможно да запази достойнство. Шортите се бяха кръстосали.