Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Това го накара да се замисли.

— Изчиства си авгиевите обори и защитава докторска степен? Така ли е възнамерявала да оправи нещата?

— Не съвсем. Но е успяла да се добере до много неща.

— Е, добре. Продължавай да търсиш близначката. Но не очаквай кой знае какво.

— Ами ти?

— Остават ми още ден и половина, преди Трап да ме забие в някакво тъпашко разследване. Тъй като си имаме работа с история, чиято давност е трийсет и пет години, може би ще трябва да изнамерим някой да ни пообразова. Някой, който е бил съвременник на онези събития. Има такъв, но той е непредсказуем, а и не сме толкова добри приятели.

— Какво пък, ще направя опит. Утре сутрин ще ти се обадя. През това време гледай да прочетеш онези книги и списания. Чичо Майло ще те шашне, когато най-малко го очакваш.

Изправи се, тупна се по бедрата и излезе.

Прекарах остатъка от деня в проучване на Леланд Белдинг. Започнах оттам, докъдето бях стигнал — разпускането на сенатската комисия.

Веднага след строгото мъмрене милиардерът се хвърлил във филмовия бизнес, преименувайки студиото си в „Магнафилм“. Сам пишел сценариите, бил режисьор и продуцент на верига от батални саги, представящи недодялани герои индивидуалисти, разрушители на установения ред, които триумфират. Всички те били подложени на остра критика като механични и безинтересни. Публиката останала равнодушна.

През четирийсет и девета той купил холивудски рекламен вестник, уволнил кинокритика и назначил свой човек, който да пише положителни критики. Купил и верига от киносалони и ги наводнил със своята стока. Още по-големи загуби. През 1950-та изпаднал в още по-дълбоко усамотение от всякога. Открих само едно материалче за следващите две години от живота му. „Магна“ получила патент за подсилен с алуминий пояс, който притискал дебелините и деформациите по тялото, но повдигал бюста. Устройството, разработено за една актриса, склонна към напълняване, било наречено „Магна Корсаж“. Американките не си паднали по него.

В края на петдесет и втора той се появява като нов човек — Леланд Белдинг — публична личност; посещавал премиери и партита, кавалерствал на начинаещи кинозвезди в ресторантите „У Чиро“, „Трокадеро“, „Мокамбо“. Произвел още една поредица от филми, блудкави комедии, скучни от повтарящите се изтъркани фрази.

Премества се от „монашеския“ си апартамент в сградата на „Магна“ в едно имение в Бел Еър. Поръчал си най-мощния в света частен реактивен самолет, облицован с леопардова кожа и тапициран с антично орехово дърво, свалено от стените на френски замък опреди няколко века, който той сринал до основи.

Започнал да купува с цели купища картини на старите майстори, успял да плати повече от Ватикана на един търг за съкровища, задигнати от Палестина. Сдобил се със състезателни коне, жокеи, треньори, цял хиподрум. Купил един бейзболен отбор, цял пътнически влак, който превърнал в терен за купони. Събрал и цяла плеяда суперлуксозни и модерни автомобили: „Дюсие“, „Корд“, „Пакард“ и „Ролс Ройс“ и то не по една бройка. Трите най-големи диаманта в света, аукционни къщи, претъпкани със старинни мебели, казина във Вегас и Рино, огромно разнообразие от къщи, простирайки се от Калифорния, та чак до Ню Йорк.

За пръв път в живота си започнал да участва в благотворителни прояви — с големи суми и много показност. Предоставял дарения на болници и научноизследователски центрове, при условие че ще бъдат наречени на негово име и той ще подбира персонала. Организирал благотворителни балове за подпомагане на операта, балета и симфоничния оркестър. През цялото това време събирал харем: актриси, богати наследнички, балерини, кралици на красотата. Най-желаният ерген най-накрая си бе влязъл в ролята. На повърхността — радикална промяна на личността. Но един журналист от „Вог“, правейки репортаж за купона, даден от Белдинг за музея на изкуствата „Метрополитън“, го описва като „стоящ встрани, мрачен, нервен, по-скоро наблюдател на тържествата, отколкото като участник в тях“. Взирал се в гледащите го с обожание цинични очи, като малко момче, заключено в стая, пълна със сладкиши — толкова много сладки неща, а то е загубило апетита си за сладко.

След като бе направил толкова партита, очаквах да открия нещо за Уилям Хък Видал. Но нямаше нищо, дори и снимка, което да намекне, че бившият „консултант по мениджмънт“ е взел участие в метаморфозата на своя бос. Единственото споменаване на Видал в началото на петдесетте бе в едно бизнес списание във връзка с началната разработка на един бомбардировач. Материалче, посветено на „У. Хък Видал, първи вицепрезидент и председател на борда на директорите на «Магна»“.