Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Убивайки баща си отново — добавих аз.

— А, да, ти си психиатърът. — Усмивката му угасна. — Слугинята и съпругата са умрели, защото са се оказали не където трябва.

Престана да говори. Мълчанието ме отпрати другаде.

— Какво има?

— Представям си я как урежда убийството.

— Това е просто сценарий.

— Ако е била толкова хладнокръвна, защо се е самоубила?

Той вдигна рамене.

— Смяташ ли, че би могла да го направи?

— Не. Имаше си проблеми, но никога не е била жестока.

— Да чука всичките онези пациенти, въобще не е било акт на милосърдие.

— Тя никога не е била перверзно жестока.

— Хората се променят.

— Известно ми е, но не я виждам като убийца, Майло. Нещо не пасва.

— Тогава забрави за хипотезата. Това са теоретични глупотевини все пак. Мога да ти измисля още десет различни хипотези. Номерът е да намерим доказателства. Съществуват твърде много въпроси без отговор. Например, дали няма записи на телефонни разговори между Расмусен и Ренсъм във времето между смъртта на Круз и нейната? Разговорът от Нюхол до Калифорния е междуградски и по принцип лесно може да бъде проследен. Направих опит, но всички записи бяха изтеглени и запечатани, благородство от страна на моите работодатели. А кой пръв е съобщил за смъртта на Ренсъм? По принцип, ако искам да узная това, просто бръквам в картотеката. Но досие въобще нямаше. Благосклонно решение на работодателите ми.

Той се изправи, прокара ръка по лицето си и започна да обикаля из кухнята.

— Отидох с колата до къщата й тази сутрин, исках да поговоря със съседите й, да проверя дали някой от тях не се е обадил в полицията. Дори успях да разбера кой живее от другата страна на каньона, дори отидох там да науча дали някой нещо не е забелязал или чул — някой воайор с телескоп например. Нищо. Две от четирите къщи на нейната задънена уличка са необитаеми. Собствениците са извън града. Третата е притежание на една артистка на свободна практика, стара дама, която пише романи за деца, живее затворено, страда от лош артрит. Искаше да помогне. Проблемът бе в това, че от нейната къща не се вижда какво става у Ренсъм — само входната алея за колите. От никъде няма добър изглед всъщност.

— Архитектура, подходяща за къща за партита.

— Както и да е, от градината си артистката може да види кой идва и кой си отива. Случайни посетители. Мъже и жени, включително Расмусен — влизане и излизане след около час.

— Пациенти.

— Това предполага и тя. Но всичко това престанало преди около половин година.

— По същото време са я заловили, че спи с пациентите си.

— Вероятно е решила да се оттегли. С изключение на Расмусен. Продължила е връзката си с него. Пак идвал, но не така често и допреди един месец. Актрисата си спомня зеления пикап. Описва и един мъж, който прилича на Круз. Той е престоявал по-дълго, по няколко часа всеки път, но го е виждала един-два пъти само. Което нищо не значи. Тя не е могла непрекъснато да наблюдава — може и по-често да е идвал. Друго интересно нещо е, че снимката на Трап не й говореше нищо. Което означава вероятно, че той не е бил от кръга на любовниците й. А ако копелето разследва случая, той въобще не си е направил труда да разговаря с най-близкия съсед, не е взел основни данни. Като цяло — подлизуркото е замесен в покриването на случая. А пък аз съм извън него. По дяволите, Алекс, това ми качва адреналина.

— Има и други въпросителни. Сценарият ти се базира на някакъв вид неприязън между Шарън и Круз. Тя наистина имаше проблеми, каза ми го на партито. Но нищо не доказва, че те са били с Круз. По време на смъртта й тя все още е била регистрирана като негова асистентка. Тя се появи на партито, за да му засвидетелства уважение, Майло. Наистина видях, че спори с онзи старчок, за който ти разказах. Нямам представа кой е той.

— Какво още?

— Има още много други фактори, които трябва да имаме предвид: Белдинг, Линда Лание, шантажирания лекар, какъвто и да е бил. И Шърлий — липсващата близначка. Обадих се на Оливия Брикермън, направих опит да се добера до архива на „Меди Кал“. Компютърът се скапа, надявам се скоро да науча нещо.

— Защо все още се занимаваш с тази работа? Дори и да я откриеш, няма да си в състояние да разговаряш с нея.

— Може да открия някой, който я познава — познавал ги е и двете. Не вярвам да разберем някога Шарън, без да знаем повече за Шърлий, за отношенията между тях двете. Шарън възприемаше Шърлий като нещо повече от сестра — те бяха психологически партньори, двете половинки на цялото. Близнаците могат да развиват идентични проблеми — Шарън е избрала тази тема, или нещо от този род за докторската си дисертация. Десет към едно, че е писала за себе си.