Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Моята връзка е различна. Встрани от главното течение. Честно ви казвам.

— Онова педерастче от случая с изтезаването на деца ли?

Хвана ме на тясно.

Тя изглеждаше доволна от себе си. Дребна рибка, безгрижно плуваща между баракудите.

— Можем да се съюзим — казах аз.

Дари ме с нещо, което трябваше да прилича на строга усмивка на познавач.

— А, време за отстъпление. Но защо си въобразявате, че трябва да сключвам сделка?

— Защото, ако не се договорим, няма да стигнете до никъде. Това е обещание. Разкрих информация, до която вие никога не бихте могли да се доберете. Нещо, което в настоящия си вид е напълно безполезно за вас. Ще го проследя докрай. Ще имате изключителни права върху информацията, независимо докъде ще я докарам — ако даването на гласност не се окаже опасно за нашето здраве.

Обиди се.

— О, та това е страхотно! Няма нищо страшно за големите юнаци да ходят на лов, а индианците да си стоят в шатрите през това време, така ли?

— Изборът е ваш, Мора.

Започнах да събирам чашите.

— Това вони — каза тя.

Махнах й за довиждане.

— Тогава си вършете работата сама. Вижте до какво ще се доберете.

— Нокаутирахте ме, а сега правите тур за овации.

— Нали искате да станете криминална писателка? Предлагам ви шанс, а не гаранция, да се доберете до криминален разказ. И да живеете достатъчно дълго, та да видите произведението си отпечатано. Другият вариант ви е да преливате от пусто в празно като Нанси Дрю. Тогава ще свършите или като ви опушкат и ви пратят вкъщи с безплатен полет, или ще ви натоварят в багажното отделение в същото физическо състояние като семейство Круз и тяхната прислужничка.

— Слугинята ли? Никой нищо не казва за нея.

— Защото просто тя е излишна, Мора. Няма пари, няма връзки — човешки боклук, направо в помийната яма.

— Това е жестоко.

— Това не е тийнейджърска детективска фантасмагория.

Тупна с крак и загриза нокътя на палеца си.

— Ще го направим ли в писмена форма?

— Кое?

— Че сме сключили споразумение. Договор? Имам изключителни права първа да публикувам вашата информация.

— Мислех, че сте журналистка, а не адвокатка.

— Правило номер едно: „Пази си задника“.

— Грешка, Мора. Първото правило е никога да не оставяш следи.

Занесох подноса в кухнята. Телефонът иззвъня. Преди да мога да се добера до него, тя вече бе вдигнала деривата в дневната. Когато се върнах, тя тъкмо окачваше слушалката и се усмихваше.

— Тя затвори.

— Коя е тя?

— Една жена. Казах й да почака, за да те повикам. Тя рече: „Забравете“. Звучеше ядосана. — Лукава усмивчица. „Ревнива.“ Повдигна рамене. — Извинете ме.

— Много кофти, Мора. Липсата на всякакви маниери да не е част от служебните ти задължения?

— Съжалявам. — Този път изглежда наистина се извиняваше.

Една жена. Посочих вратата.

— Сбогом, госпожице Бенън.

— Слушайте, това наистина бе просташко. Извинявам се.

Отидох до вратата и я отворих.

— Вече казах, че съжалявам. — Пауза. — Окей. Забравете за договора. Искам да кажа, щом не ви вярвам, едно парче хартия не би имало никаква стойност, нали? И така, аз ви вярвам.

— Трогнат съм — завъртях бравата.

— Казвам ви, че съм съгласна.

— Време за отстъпление — подхвърлих.

— Добре де, какво искате в замяна?

— Три неща. Първо — обещание да стоите на страна.

— Колко дълго?

— Докато не ви кажа, че е безопасно.

— Неприемливо.

— Пожелавам ви всичко хубаво, Мора.

— По дяволите! Много ви се иска!

— Преди да продължим, нека да бъдем наясно. Никакво следене, подслушване, никакви измами.

— Веднага схванах.

— Кой е връзката ти в участъка? Човекът, който ти е съобщил за липсващото досие.

Тя се шокира.

— Какво ви кара да мислите, че той или тя са от управлението?

— Ти спомена юридически данни.

— Не си въобразявайте разни работи. — Мъчеше се да изглежда загадъчна. — Както и да е, няма да издам източниците си.

— Просто се увери, че той или тя са безпристрастни. За собствена безопасност.

— Добре.

— Обещаваш ли?

— Да! Това второ ли беше?

— Не, първо. Второ — трябва да ми съобщаваш всичко, което научиш за връзката между Ренсъм и Круз.

— Само онова, което вече ви съобщих. Дисертацията. Той е бил научният й ръководител. Имали са общ кабинет в Бевърли Хилс.

— Това ли е всичко?

— Това е.

Гледах я достатъчно дълго, преди да реша дали й вярвам.

— А третото какво е?

— На каква тема беше дисертацията?