Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

През 1939-та консолидирал всичките си фирми в „Магна Корпорейшън“ (цитат от пресата: „… ако г-н Белдинг се бе дипломирал, със сигурност вече щеше да го стори с пълно отличие“) и се преместил от Тексас в Лос Анджелис. Там построил офиси за корпорацията, завод за монтаж на самолети и частно летище на площ от 1500 акра в предградията на Ел Сегундо.

Появили се слухове за спекулации на стоковата борса. Но предположенията никога не се потвърдили, а босовете от Уолстрийт започнали да се оплакват на висок глас и дори нарекли Лий Белдинг „каубой, който е отхапал по-голям залък, отколкото би могъл да сдъвче“. Белдинг не дал изявления и продължил да разнообразява дейността си — корабостроене, железопътно строителство, частна собственост, строителство.

Спечелил договор с Министерството на труда във Вашингтон, построил евтини жилища в Кентъки и военна база в Невада. След това понатиснал профсъюзите с цел създаването на „Казбах“ — най-голямото и най-показно казино, което някога е засенчвало слънцето в Лас Вегас.

До трийсетия си рожден ден той вече бил увеличил полученото наследство трийсет пъти и бил един от петте най-богати мъже в Америка и определено най-потайният, отказващ всякакви интервюта и шумни обществени събития. Пресата му прощавала, само и само да му направят по-добро копие, а той да им разшири сферата на действие.

Личният живот, последният лукс.

Едва след Втората световна война меденият месец между Америка и Леланд Белдинг започнал да повяхва. Тъй като нацията погребала своите мъртви, а работническата класа се изправила пред едно мъгляво бъдеще, залитащите на ляво журналисти започнали да твърдят, че Белдинг е използвал войната, за да стане милиардер, скътан в убежището на „Магна“.

Последващо проучване разкрило, че между 1942-ра и 45-та приходите на „Магна Корпорейшън“ са се учетворили във връзка с успешното наддаване за хиляди правителствени военни проекти. „Магна“ била най-големия доставчик на бомбардировачи, системи за насочване на самолети, противосамолетни установки, танкове, резервни части и военни униформи.

Термини като „баронът крадец, печалбар и експлоататор на трудещите се“ започнали да се появяват във водещи статии, коментаторите изтъквали, че Лий Белдинг знае само действие „събиране“ и никога не ползва „изваждане“, че е саможив скъперник, лишен от всякакъв патриотичен дух. Един автор твърдеше, че той никога не е участвал в благотворителност, не е дал дори и пени за Мемориала на падналите във войната.

Скоро последвали слухове за корупция — намеци, че всичките тези договори не са били спечелени по честен път. В началото на 1947-ма намеците се превърнали в обвинения и се намерили достатъчно основания американският Сенат да им обърне внимание. Била създадена подкомисия, натоварена с разследване генезиса на печалбите на Белдинг през войната и с пълна ревизия на вътрешната дейност на „Магна Корпорейшън“. Белдинг не се впечатлил от фурора и насочил способностите си към филмите. Купил студио и създал ръчна камера за снимане, която обещавала да революционизира индустрията.

През ноември 47-ма сенатската подкомисия провела разследване.

Открих резюме на процесите в едно бизнес списание — консервативна гледна точка, никакви снимки, дребен шрифт, суха проза.

Но не достатъчно суха, за да прикрие расисткия характер на главното обвинение против Белдинг.

Че той е бил не толкова промишлен магнат, колкото сводник от висша класа.

Следователите от комисията твърдяха, че Белдинг е уреждал съмненията, свързани с търговете за договорите, като е правил „диви купони“ за армейските шефове, правителствените търговски представители, избирателите. Тези оргии са ставали в няколко уединени къщи в Холивуд Хилс, купени от „Магна Корпорейшън“ много набързо като „места за купони“ и там са показвани „мръсни филми“, къпали са се в алкохол, пушели са марихуана, голи танци и плувни представления от легиони „млади жени с нисък морал“.

Тези жени, описани като професионални проститутки, са имали аспирации към актьорското майсторство и са били подбирани от човек, който е ръководел студиото на Белдинг, „бивш консултант по мениджмънт“, наречен Уилям Хък „Били“ Видал.

Разследването продължило повече от шест месеца, но до сензация така и не се стигнало. Подкомисията се оказала неспособна да намери други свидетели на печално известните партита, освен конкуренти на Белдинг от бизнеса, които давали показания по слухове, но при кръстосаните разпити се провалили. А самият милиардер отказал призовката за даване на показания, на основание, че ще бъде застрашена сигурността на държавата. Подкрепило го и Министерството на отбраната.