Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Оставих вестника. Ню Йорк, богато семейство, връзки във висшето общество — спомен за фалшивата представа, създадена от Шарън за самата нея.

Дали всичко е било измислица? Дали майка й е била неуспяла актриса? Тя живееше като богатско момиче — дрехите, колата, къщата. Вероятно Линда Лание се е оженила успешно — мечтата на „момичето на повикване“ се бе сбъднала.

Или може би тя го е постигнала по друг начин. Предала е на дъщеря си голямата хапка във вид на имение, някога собственост на умрелия милиардер, който е бил неин работодател. А имението по договор си е принадлежало на неговата корпорация, която го извади за продан на следващия ден след смъртта на Шарън.

Прекалено много въпроси. Главата започна да ме боли.

Облякох се, намерих един тефтер и моливи и напуснах къщата. Вървейки към долината, пресякох „Сънсет“ и навлязох в северния край на университетското градче. Беше единайсет и двайсет, когато минах през портала и влязох в библиотеката.

Веднага се насочих към информационния отдел, поиграх си с компютърния индекс „Мелвил“ и открих две книги за Леланд Белдинг, притежавани от библиотеката.

Първата бе от 1949-та със заглавие: „Десетте магната“. Втората бе „Инвалидът милиардер“ от Сийман Крос. Изненадан, защото смятах, че всички копия са били иззети, затърсих номерата и всичко, свързано с Лание Линда, но не намерих нищо.

Зарязах компютъра и се заех с не толкова висококвалифицирана дейност — прекарах два часа в разлистване на страници и томове на „Периодичния индекс“. И тук нямаше нищо за Линда Лание, но пък над сто статии за Леланд Белдинг. Като се започне от средата на трийсетте, та чак до средата на седемдесетте. Подбрах около дузина отправки, които се надявах, че ще бъдат достатъчно представителни, качих се на асансьора до архива и започнах да търся източниците. Към два и трийсет вече се бях скътал в едно ъгълче на четвъртия етаж, заобиколен от купчини прошнуровани списания.

Най-ранните неща за Белдинг бяха в списания за въздухоплаване, написани, когато магнатът е бил в началото на двайсетте си години. В тях Леланд Белдинг бе възхваляван като технически и финансов феномен, водещ конструктор на самолети и свързаните със самолетостроенето части и оборудване, с по три патента през всяка година от живота му. Във всеки брой бе използвана една и съща фотография — рекламна снимка на фирмата „Л. Белдинг Индъстриз“. Младият изобретател, седнал в пилотската кабина на един от неговите самолети — с широко отворени очи и шлем на главата, изцяло концентрирал вниманието си върху пулта за управление. Красив, но студен мъж.

Несметното богатство на Белдинг, ранната му зрялост, момчешки вид и стеснителност го бяха направили естествен медиен герой, а тонът на най-ранните популярни статии в списанията бе хвалебствен. В една от статиите бе описан като „най-желаният ерген на 1937-ма“. В друга го представяха като „човекът, когото Америка би короновала за свой принц“.

Предвоенно есе в „Колиърс“ обобщаваше пътя му към славата по следния начин: „Той е роден в богатство през 1910-та, единствено дете на заможна наследница от Ню Порт, Роуд Айланд и доставчик на петрол от Тексас, превърнал се в благороден фермер“.

Друга официална корпоративна снимка. Белдинг изглежда уплашен от камерата, застанал прав с навити до лактите ръкави на ризата, огромен гаечен ключ в едната ръка, в близост до смехотворна машинария от ковано желязо. Вече на около трийсет той придобива маймунски вид — с високо чело, чувствителни устни, дебели очила, които не могат да прикрият напрегнатия поглед на кръглите, черни очи. Един съвременен цар Мидас, според материала, представляващ най-позитивното от американския гений в комбинация с доброто старомодно трудолюбие. Въпреки че е роден със сребърна лъжичка в уста, той никога не е допуснал тя да потъмнее. Работел е по двайсет и четири часа на ден и не се е срамувал да си изцапа ръцете. Притежавал фотографска памет, познавал по име всеки от стотиците си работници, но не понасял идиотите, имал нетърпимост към фриволността на „коктейлните тълпи“.

Идиличният му живот като единствен син е бил прекъснат жестоко и рано, след смъртта на родителите му при автомобилна катастрофа, на връщане след едно парти към взетата под наем вила на испанския остров Ибиса, южно от Майорка.

Още един пласт. Спрях да чета, опитах се да намеря смисъла. Не успях и продължих.

По време на катастрофата Белдинг бил деветнайсетгодишен, последен курс в Станфорд, дипломиран физик и инженер. Напуснал колежа, върнал се в Хюстън, за да продължи семейния петролен бизнес и мигновено се разширил с производството на техника за търсене на петрол, използвайки проекти, разработени от него по време на студентството. Година по-късно той зарязал производството на тежки селскостопански машини, започнал да взима уроци по пилотаж и лесно получил квалификация. Посветил се на самолетостроенето. В продължение на пет години станал водеща фигура в самолетната индустрия, наводнявайки тази област с технически изобретения.