Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Сега вече бях сигурен, че той е знаел достатъчно, за да запълни много бели петна в паметта. Той отнесе в гроба информацията си. Ужасяващо, кърваво и взе още двама души със себе си.

Повече от всякога желаех да узная защо.

Чувствах се заразен, носител на някаква ужасна болест и затова отмених полета до Сан Луис. Пуснах телевизора и така си създадох електронна компания.

Убийствата у Круз бяха водещата новина в единайсет, придружена с трепкащи кадри от запис с непрофесионална камера на местопроизшествието и снимки на Пол и Сюзан като живи. Третата жертва бе идентифицирана като Лурдес Ескобар, на двайсет и две, родом от Ел Салвадор, която е работила като прислужничка у Круз. На снимката се виждаше млада жена с открито лице, черна коса на плитка и тъмни, бляскави очи.

Репортерът снижи глас, в който се процеждаше ирония и я нарече „невинна жертва“. Тя бе избягала от смутовете и бедността в родината си, водена от мечтата за по-добър живот, за да се сблъска с насилствената смърт сред въображаемия лукс в града на ангелите…

Начинът, по който философстваше, показа, че не знае нищо.

Започнах да превъртам каналите, жаден за факти. И трите новинарски емисии си приличаха по стил и липса на съдържание. Репортерите разговаряха с водещите на новините, вместо с аудиторията. Правеха догадки на висок глас дали някой от пациентите на Круз не се е превърнал в масов убиец, или пък това просто е поредното кръвопролитие в Ел Ей.

Наложи ми се да погълна ненужна информация за нападения над магазини за оръжие, атаки на изгладнели кучета. Репортерът обяви: „Един момент. Ще чуем изявление от полицията“.

Камерата се насочи към Сирил Трап, който се покашляше, за да прочисти гърлото си. Блузата му бе небесносиня. Бялата му коса блестеше като острието на стоманен бръснач. Под светлините на прожектора изпъстрената му с петна кожа имаше цвета на мръсни чаршафи. Мустачките му подскачаха. Установявайки визуален контакт с камерата, той прочете предварително подготвено изявление и помоли всички полицейски сили в Лос Анджелис да бъдат впрегнати в разрешаването на тези ужасяващи кланета. Стегната усмивка и поклащане с глава. Той каза: „Това е всичко, което ми е позволено да разглася в този момент“. И си тръгна.

Репортерът съобщи: „Ето това беше всичко, Кийт и Кели. От мястото на събитието репортер беше…“.

Изключих апарата, чудех се какво ли прави Трап на местопроизшествието. Чаках Майло да се обади и да ми обясни. След като не го направи до един часа, аз се съблякох и се пъхнах под завивките. Устните ми бяха пресъхнали и напукани, та чак небцето ме заболя. Опитах се да дишам дълбоко, но вместо да се отпусна, се доведох до състояние на пълна бодрост с широко отворени очи. Прегърнал възглавницата като любовница, направих опит да напълня главата си с приятни образи. Нито един не се яви. Накрая, малко преди пукване на зората, успях да потъна в дълбок сън.

На следващата сутрин телефонирах на Майло в участъка и ми бе казано, че все още е в отпуска. В дома му никой не отговори.

Зачетох се в сутрешния вестник. За разлика от смъртта на Шарън, тази на Круз бе отразена като сериозна новина. На трета страница заглавие с огромни букви бе заело горната половина: „Лекар и съпругата му заклани“. Авторът се казваше Дейл Конрад. Познавах го по име, защото покриваше науката за поведението и режима на работа в миналото, като предимно пишеше повърхностни статии.

И тази за Круз не правеше изключение. Независимо от голямата площ, която му бяха предоставили, Конрад не бе научил нищо за убийствата, което да не бе вече съобщено в снощните новини. Голяма част от статията бе посветена на биографични данни за Круз. В момента на смъртта е бил на шейсет, два пъти по-възрастен от съпругата си, която бе описана като бивша актриса. Роден е бил в Ню Йорк в богатско семейство. Участвал е като офицер в Корейската война. Бил прикрепен към психологическия военен корпус, получил доктората си от университет в Южна Флорида и е бил подпомаган от връзките си във висшето общество и вестникарската колона за съвети. Изградил си е рентабилна практика в Палм Бийч, преди да се премести в Калифорния. Отбелязано бе и скорошното му назначаване за декан на факултета, а неговият предшественик професор Милтън Фрейжър бил шокиран от безсмислената смърт на именития си колега.

Смъртта на Лурдес Ескобар бе в последния параграф. „Намерено е и тялото на домашната прислужничка…“