Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Един от тях ли бе?

— О, да, истински принц. Приятелката му е тази, която просто плачеше. Тя е от непостоянната ми клиентела. Не много изискана. Неясни психосоматични проблеми. Нуждае се от внимание. Опознах я малко повече и тя започна да споделя за него — пиел прекалено, взимал наркотици, гонел я. Отделих доста време да я съветвам, опитвах се да й втълпя какъв неудачник е той и че трябва да го напусне. Разбира се, не го направи. Един от тези пасивни типове с жесток баща, който продължавал да се навърта с бащинските си сурогати. После тя ми каза, че гаджето се е наранило по време на работа, има силна болка в гръбнака и мисли за съдене. Неговият адвокат препоръчал психо лекар. Дали не познавам някого? Реших, че има някакъв шанс той да получи помощ и за главата си и го изпратих при Шарън. Казах й за всичките му други проблеми. Момче, тя как му помогна само! Как го срещнахте?

— Тази сутрин се бе изкачил до къщата й.

— Горе при къщата й ли? Дала е домашния си адрес на такъв боклук? Каква идиотка.

— Имаше кабинет у дома си.

— О, да, във вестника се споменаваше такова нещо. Има връзка наистина, защото тя се изнесе от тази сграда, веднага след като се скарах с нея за флиртовете. Имате ли диагноза за Расмусен?

— Някакъв вид личностен безпорядък. Възможна тенденция към насилие.

— С други думи — човек, създаващ неприятности. Страхотно. Той е най-слабата брънка, женомразец, неспособен да се контролира. И освен това вече се е сдобил с адвокат мошеник.

— Няма да съди заради сексуален тормоз — отвърнах. — Малцина мъже биха го сторили. Твърде неудобно е.

— Фронтален опит за физическо насилие над един мъжкар? Наистина се надявам да сте прав. И все пак, никой не се е раздвижил. Но това съвсем не означава, че няма да го направят. А дори и да бъда пощадена от съдебни неприятности, тя вече ми коства много по отношение на репутацията. Една клиентка ще сподели с десет други. И никоя от напусналите не ми е платила за свършената работа — говорим само за четиристотинте долара, такса за лабораторни изследвания. Не съм настроена да се примиря с такива щети без болка. Пълно е с лекари тук в западните квартали. Вие къде практикувате?

— Тук, но се занимавам с деца.

— О — чукна с върха на ноктите си по ръба на чашката. — Сигурно ви изглеждам твърде меркантилна, а? Ето ви на, алтруизъм, покривам сметките на пациентите, цялата тая работа с Хипократ. Но най-вече ми пука да си сложа тенекийка на задника. И въобще не се оправдавам по този начин. Защото, ако аз не се погрижа за себе си, никой друг няма да го стори. Когато пристигнах от Северозапад, за да се усъвършенствам като интернист в болницата „Дженерал Харбър“, срещнах най-великолепното момче на света. Ожених се за него три седмици по-късно. Сценарист, правеше проучвания в болницата за някакъв минисериал. И хоп — любов от пръв поглед. Съвсем неочаквано се сдобих с къща в Плая дел Рей, докато смъртта ни раздели. Каза, че се е запалил по мен, защото съм лекар. Закле се никога да не ме напусне. След две години го направи. Изпразни банковата ни сметка и замина за Санта Фе с някаква курва. Изминаха две години, докато успея да се съвзема.

Загледа се в чашата, сякаш търсеше някакви нишани за гледане на бъдещето.

— Работих дяволски усърдно, за да стигна дотук, а ето че една нимфоманка разби всичко на пух и прах. Затова не, няма да се обаждам на мъжете, които тя е подлудила, за да им поемам разноските. Големи момчета са, да се оправят. Вече сигурно са го обърнали на състезание помежду си — убеждават се един друг, че са „гвоздея на програмата“. И вие не се месете, доктор Делауер. Не ровете костите й.

Повиши глас. Хората ни гледаха. Забеляза и понижи тон:

— Как може такъв човек да става терапевт? А бе, хора, не проучвате ли кандидатите?

— Не достатъчно. Как реагира тя, когато й вдигнахте скандал?

— Доста странно. Само ме гледаше с онези огромни сини очи, напълно невинни, сякаш въобще не разбираше за какво иде реч. После започна да се вайка, сякаш се опитваше да си играе на терапевт със самата мен. Когато свърших, рече: „Извинявай“. Стана и си излезе. Нито обяснения, нито каквото и да е. На следващия ден я видях да изнася кашони от офиса си.

— Разговаряхте ли с Круз в качеството му на неин научен ръководител?

— Опитах се. Сигурно поне двайсет пъти съм го търсила. Дори му пусках бележчици под вратата. Никога не отговори. Бях под пълна пара, дори реших да подам оплакване. Накрая сметнах, че леко съм се отървала и просто престанах да се занимавам с това.