Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Пийна една глътка от чая си.

— Срещнах я едва миналата година. Дойде, представи се и ме покани на обяд. Ясно ми бе какво прави — търсеше си пациенти. В това нямаше нищо лошо. Бях започнала да практикувам преди малко повече от година. По същия начин бях събирала клиентела. Първото ми впечатление от нея бе положително. Бе ясна, говореше открито, сякаш всичко беше наред. Препоръката й бе страхотна — най-различни клинични експерименти. Плюс това, че бе тук, в сградата — винаги е добре взаимно да си препращаме пациенти. Почти всичките ми пациентки са жени. Повечето от тях биха се чувствали по-комфортно с жена терапевт. Затова сметнах, че бих могла да опитам. Имах резерви единствено по отношение на външния й вид — бе толкова красива, чудех се дали това не би било заплаха за някои жени. Но реших, че това е мислене на сексолог и започнах да я препоръчвам на някои. Е, не бяха толкова много, слава богу! Нямам голяма клиентела.

— Кабинетът й на третия етаж ли беше? Заедно с доктор Круз?

— Точно така. Само че той никога не се появи, единствено тя. Веднъж ме заведе горе — малко кабинетче. Чакалнята — като пощенска кутия и един кабинет за консултации. Май асистираше на Круз, що се отнасяше до проблеми с психиката. Имаше номер на лиценза.

— Сертификат за асистент ли?

— Такова нещо. Всичко беше в реда на нещата.

Психолог асистент. Временна позиция, целяща осигуряване на практика за бъдещи докторати под ръководството на дипломиран психолог. Шарън бе защитила докторат преди шест години и отдавна притежаваше необходимите качества за пълен лиценз. Чудех се защо ли не го е получила. Какво бе правила през тези шест години?

— Круз й бе написал това страхотно препоръчително писмо. Той бе член на ръководството на факултета, затова реших, че писмото има някаква стойност. Наистина се надявах, че системата ще проработи и затова бях шокирана, когато не стана.

— Притежавате ли все още препоръката?

— Не.

— Помните ли още нещо от нея?

— Само онова, което вече казах. Защо?

— Опитвам се да проследя нещата от самото начало. Как ви издъни?

Погледна ме остро.

— Искате да кажете, че още не сте разбрал?

— Предположението ми е — лошо поведение в сексуалния смисъл. Спала е с пациентите си. Но повечето от тях са били жени. Тя обратна ли беше?

Засмя се искрено.

— Гей ли? Да, ясно ми е как сте могли да си го представите. Честно казано, не знам каква беше. Израсла съм в Чикаго. Нищо повече в този град не ме изненадва. Но чак пък толкова, не, тя не преспиваше с жени, доколкото ми е известно. Говорим за мъже. Съпрузи на пациентки. Гаджета. Мъжете не биха отишли на лечение, без някой да ги подтикне. Жените трябва всичко да свършат — да вземат препоръката, да запазят час за прегледа. Пациентките ми са искали да им препоръчам някого и аз съм изпратила около шест при нея. Тя ми се отблагодари, като преспа с тях.

— Как разбрахте?

По лицето й се изписа отвращение.

— Преглеждах си счетоводството и проверявах неплатените сметки и неявилите се на преглед. Забелязах, че голяма част от жените, чиито съпрузи бях насочила към нея, не си бяха платили, или не се явяваха на следващите при мен прегледи. Просто се набиваше на очи като загноял палец, защото всички останали бяха съвсем редовни, сметките отлично изчистени, а приходите напълно задоволителни. Започнах да се обаждам на всяка от тях и разбрах за случилото се. Повечето от жените не желаеха въобще да разговарят с мен — даже някои ми затвориха направо телефона. Но две от тях наистина проговориха. Първата направо ми даде да се разбера. Изглежда мъжът й бе ходил на няколко сеанса при Шарън, за да се оправи от служебен стрес. Тя го научила да релаксира и дотук. След няколко седмици му се обадила за доусъвършенстване на лечението. Безплатни сеанси. Когато се появил, тя се опитала да го съблазни, наистина станала настъпателна — съблякла се гола. Боже господи! Точно в кабинета. Той си взел шапката и право при жена си. Разказал й всичко. Тя беше бясна, каза, че трябва да се срамувам, дето пренасочвам пациенти към тази потайна, аморална кучка. С втората беше още по-зле. Тя само плачеше и плачеше.

Разтри слепоочията си, извади от чантичката си аспирин и го погълна с чай.

— Невероятно, нали? Безплатни сеанси за доусъвършенстване. Все още очаквам и друго да ми се случи — като „Ще се срещнем в съда“. Затова прекарах много безсънни нощи.

— Съжалявам.

— Не чак колкото мен. Сега пък вие твърдите, че Расмусен не е на себе си. Страхотно.