Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Приспособих се към нуждите й: „Чукай и бягай“. Това намаляваше удоволствието, но все пак оставаше достатъчно, за да се връщам отново за още.

Нейното удоволствие — или по-точно липсата на такова — измъчваше съзнанието ми. Тя извършваше страстни и енергични движения, подхранвани от енергия, която не бях сигурен, че е еротична. Но никога не стигна до оргазъм.

Причината не бе, че тя не откликваше — напротив, лесно се овлажняваше, винаги имаше желание и сякаш се наслаждаваше на акта. Но климаксът не бе част от програмата й. Когато аз свършвах, тя ми бе отдала нещо, но не и себе си.

Дяволски добре знаех, че не е както трябва, но нейната красота и нежност, възбудата от притежанието на това създание, което бях сигурен, че всеки желае, ми даваха сили. Със сигурност това бе фантазия на прелюбодеец, но част от мен въобще не бе чак толкова прелъстителна.

Ръката й, обгърнала кръста ми, бе достатъчна да ме възбуди. Мисли за нея се процеждаха в мигове на безделие и изпълваха сетивата ми. Оставях настрана съмненията си.

Но накрая това започна да ме измъчва. Исках да дам поне толкова, колкото получавах, защото наистина я обичах.

И като връх на всичко мъжкото ми его крещеше за похвала и одобрение. Дали не бях твърде бърз? Започнах да тренирам търпението си. Тя ме изваждаше от затрудненото положение, неуморима, сякаш се бяхме впуснали в някакво атлетическо състезание. Опитвах се да бъда нежен — никакъв успех. Превъртях и се правех на първобитен човек. Експериментирахме пози, свирех на нея като на китара, работех и над нея и под нея, докато не плуввах в пот и тялото започваше да ме боли. Приемах я със сляпа привързаност.

Нищо не помогна.

Спомних си сексуалното поведение, за което бе говорила по време на упражнението. Случаят, който не можеше да преодолее — комуникационен срив. „Доктор Круз казва, че трябва да се противопоставим на собствената си защитна система, преди да сме в състояние да помагаме на другите.“

Атаката срещу нейните оправдания я бе довела до сълзи. Борих се, за да открия начина за общуване, без това да я доведе до срив. На ум съставих и отхвърлих няколко речи преди накрая да стигна до един монолог, който изглеждаше минимално болезнен.

Реших да го изпълня, докато лежахме проснати на задната седалка. Все още бяхме оплетени — главата ми върху запотената й гръд, ръката й — заровена из косата ми. Продължаваше да ме роши, докато слушаше, после ме целуна и каза:

— Не се притеснявай за мен, Алекс. Чувствам се добре.

— Искам и ти да получаваш удоволствие.

— О, наслаждавам се, Алекс. Харесва ми.

Започна да тресе бедрата си, възбуждайки ме, после ме прегърна с ръце, докато аз продължавах да нараствам вътре в нея. Тя натисна надолу главата ми, изсмука устните ми с нейните, като засилваше натиска на таза и ръцете си, поемайки тежестта, заклещвайки ме в обятията си. Извиваше тялото си като арка, после потъваше, въртеше се и се отпускаше, повишавайки възбудата, докато удоволствието бе изсмукано от мен на дълги, конвулсивни талази. Изкрещях, величествено безпомощен, почувствах гръбнака си разбит, ставите ми изскочиха от гнездата си. Когато се успокоих, тя пак започна да рови с пръсти из косата ми.

Отново получих ерекция, започнах да правя движенията. Тя се изтърколи изпод мен, навлече полата си, извади пудриерата и оправи грима си.

— Шарън…

Постави пръст върху устните ми.

— Толкова си добър с мен. Прекрасен.

Затворих очи и се унесох за няколко минути. Когато дойдох на себе си, тя гледаше вторачено някъде в пространството, сякаш въобще не бях там.

От тази нощ нататък изоставих надеждата за съвършена любов и започнах да се възползвам егоистично. Тя възнагради усърдието ми с преданост и раболепие, макар аз да бях онзи, когото моделираха.

Терапевтът у мен знаеше, че нещата вървят в грешна посока. Възползвах се от терапевтични аргументи, за да заглуша съмненията си.

Не сторих нищо, за да я принудя. Тя сама щеше да се промени, когато бе готова.

Дойде лятото и дружбата ми приключи. Шарън бе завършила първата година от следването си с най-високи оценки от всички приемни изпити. Аз току-що бях взел изпита си за лицензиране и от есента щях да започна работа в детската клиника „Уестърн Педс“. Време за празнуване, но нямах никакви доходи до есента. Писмата на кредиторите ставаха все по-заплашителни. Щом ми се представи възможност да спечеля големи пари, аз веднага се залових за нея — договор за изпълнения с танцов оркестър в Сан Франциско за осем седмици. Щях да свиря три пъти на вечер, шест вечери в седмицата в „Марк Хопкинс“. Четири хилядарки, плюс стая и храна в мотела на улица „Ломбард“.