Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

В изследователската библиотека Доналд Нюрат присъстваше само в един списък — публикация от 1951-ва за раждаемостта, издадена от университетската печатница и запазена в другия край на градчето в биомедицинската библиотека. Датата и темата съвпадаха, но бе трудно да се съгласува един човек, правещ аборти, с автора на нещо толкова научно. Въпреки това, аз се насочих към „Био Мед“, консултирах се с „Индекс Медикус“ и открих още две статии за раждаемостта, написани през 1951-ва и 52-ра от Доналд Нюрат с адрес в Лос Анджелис. В указателя на Медицинската асоциация в Лос Анджелис се предлагаха снимки на членовете. Намерих изданието от 51-ва и се натъкнах на Нюрат.

Лицето му изникна в паметта ми. Пригладената му коса, тънките като молив мустачки и киселото изражение на лицето, сякаш се бях отнесъл лошо с него. Или може би бе живял твърде близо до ръба.

Кабинетът му е бил в Уилшър, точно както каза Кроти. Член на асоциацията на медиците, завършил първокласно медицинско училище, отлично поведение и отношение с колегите, академично назначение в училището, което едва ли би ми свършило работа.

Двете лица на д-р Н.

Още една объркана самоличност.

Побързах към книгохранилището на „Био Мед“ и намерих книгата и двете му статии. Първата бе компендиум на тогавашните изследвания на раждаемостта. Осем глави от други автори, последната от Нюрат.

Изследванията му включваха лечение на бездетни с инжекции от хормони за стимулиране на овулацията — революционен метод през период, когато женската раждаемост си оставаше медицинска загадка. Нюрат подчертаваше това, изреждаше предишни методи на лечение — разбира се, напълно безуспешни.

Въпреки че изследователите бяха започнали да правят връзка между половите хормони и овулацията още в началото на трийсетте години, експериментите се бяха ограничили до животни.

Нюрат бе направил следващата крачка. Той бе инжектирал шест бездетни жени с хормони, получени от яйчниците на женски трупове. Комбинирал инжекциите с режим на мерене на температурата и кръвни проби с цел да получи точна представа за датата на овулацията. След няколкомесечно повторно лечение, три от жените забременели. Две от тях не успели да задържат плода, но третата родила здраво бебе в определения срок.

Макар да подчертаваше, че неговите изследвания не са завършени и трябва да бъдат повторени и контролирани, Нюрат твърдеше, че хормоналните манипулации дават надежда за бездетните двойки и би трябвало да се опита върху повече жени.

Статията от петдесет и първа бе повторение на книгата, а тази от петдесет и втора бе писмо до издателя, отговарящ на статия от група лекари, които твърдяха, че методът на Нюрат е преждевременен, базиран на неясни данни, а откритията му са опетнени от лошия изследователски план.

Той бе изградил защитата си в четири точки, в които излагаше своите аргументи. Но по-нататък не бе издал нищо повече.

Раждаемост и аборт.

Нюрат дава. Нюрат взима обратно.

Власт на нивото на опиянението. Страстта към власт избуява като мотивираща сила от живота на толкова люде, докоснали този на Шарън.

Толкова ми се искаше да поговоря с доктор Доналд Нюрат. Потърсих го в днешния указател на окръга и не го открих. Продължих да проследявам миналото. Последната му поява бе през 1953-та.

Много тежка година.

Прегледах некролозите в журнала на Американската медицинска асоциация. Този на Нюрат бе в броя от първи юни петдесет и четвърта. Починал бе през август предишната година на четирийсет и пет при неизяснени обстоятелства, докато бил на почивка в Мексико.

Същия месец и година, като Линда Лание и брат й Кейбъл.

Ефектът на хормоните…

Изпреварил своето време.

Парченцата започнаха да се нареждат по местата си. Нова насока за един стар проблем — неправдоподобно, но обясняваше толкова много други неща. Сетих се за още нещо — една друга част от мозайката, която пищеше за разрешаване. Оставих „Био Мед“ и се насочих към северната част на градчето. Тичах, усещах се като окрилен за първи път от много време.

Помещението за „специални издания“ се намираше в подземието на изследователската библиотека, в дълга, тиха зала, която обезкуражаваше случайните посетители. Възтесничка, хладна, с климатична инсталация, обзаведена с тъмни дъбови маси, които пасваха на облицовката на стените. Показах факултетската си карта и желанието ми бе предадено на библиотекаря. Той отиде да търси и скоро се върна с всичко, което бях поискал. Връчи ми два молива и тефтер с карирани листове, а после отиде да чете учебника си по химия.