Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Майло се замисли продължително над моята версия и накрая каза:

— А Кейбъл, който и без това бил интригант, решил да спечели допълнително — да продаде копие от порноклипа на някой колекционер.

Кимнах.

— Гордън Фонтейн или някой друг, който впоследствие му го продал. Години по-късно, Пол Круз попада на клипа, вижда приликата с Шарън и става любопитен. Но така прескачаме голям период от време. Да се върнем на Линда. Когато бременността й станала очевидна, тя напуска града, ражда близначета някъде между пролетта и лятото на петдесет и трета. Вече решила, че е по-безопасно да съобщи на Белдинг. Да абортираш зародиш е едно, да се отречеш от две прекрасни момиченца — съвсем друго. Може би братко Кейбъл е изградил нейната самоувереност — видения на доларови знаци вероятно са затанцували пред неговите очи. Линда посещава Белдинг, показва му бебенцата, излага своите искания: „Направи от мен почтена жена, или плати достатъчно пари, така че дечицата, чичко Кейбъл и аз да заживеем щастливо оттук нататък“.

Майло кисело ме погледна.

— Прилича на онзи тип глупави мошеници, вечни неудачници, които се стремят да кярят от всичко. Тъпа история, която ти скалъпваш от парченцата, след като те са свършили на ешафода.

— Наистина бе глупаво. Джонсън са били играчи на дребно. Подценили са заплахата, която представляват за Белдинг. Близначките са щели да бъдат единствените му наследници. Цялото му богатство било заложено на карта — чудовищна загуба на контрол за човек, свикнал да бъде господар на собствената си съдба. Този тип не е бил привърженик на споделянето на богатството с други, никога не е продавал акции от своя бизнес. Докато Линда му е говорела, той вече е замислял какво да прави. Но не го показал — надянал щастливата маска, престорил се на радостен татко. Купил им кола, кожи, скъпоценности, с една дума — райски живот. И всичко, което поискал в замяна, било те да запазят бебетата в тайна, до момента, когато той можел да се покаже пред обществото — така спечелил малко време. Джонсън се съгласили — чифт селяндури в царството на кривите огледала. И така до деня, в който умрели. А близначките останали тайна.

— Жестоко — каза Майло.

— Но има смисъл, нали? Хюмъл и Де Гранцфелд били момченцата на Белдинг. Детективи от отдела за наркотици, в чудесна позиция да скалъпят фалшив удар с дрога. Подпомагани финансово от Белдинг, те могли да се снабдят с огромно количество хероин. Оставили униформените полицаи навън, отишли сами в апартамента, за да инсценират стрелбата и да подготвят сцената на престъплението. Но отърваването от Линда и Кейбъл решавало само част от проблема на Белдинг. Той все още бил притиснат от две бебета, които не желаел. В най-добрия случай отглеждането на близнаци е предизвикателство. За някой като Белдинг такава перспектива би го разбила. И затова той се доверил на навика — купил своя изход от положението. Сделката му с Ренсъм била много по-евтина от всяка друга, която би бил принуден да сключи с Линда и Кейбъл. Същото уредил с близначката на Шарън и някоя друга двойка. Някоя кална бърлога. Без Хелън Лайдекър. Другото момиченце се превръща в инвалид или…

— Да уреди убийството на майката на собствените си деца, после да ги продаде. Свръхжестоко.

— Той е бил безмилостен човек, Майло, мизантроп, който предпочитал машините пред хората. Никога не се оженил, никога не установил нормални връзки, свършил като отшелник.

— Така е според измислената книга.

— Така е според всички. Сийман Крос просто разголи истината. А и ти знаеш, че бебета биват изоставяни непрекъснато. По най-различни причини. Ла Каса де лос Ниньос бе претъпкана от такива като тях.

— Защо точно Ренсъм? Каква връзка би могъл да има един милиардер с хора като тях?

— Може би никаква. Когато казах, че Белдинг е вършил тези неща, нямах предвид буквално. Вероятно никога не си е цапал ръцете, ползвал е посредници като Били Видал, който да уреди нещата — това е била неговата специалност: да наема хора за нуждите на Белдинг. Кой знае къде ги е намерил? Но това, че са били умствено недоразвити е било един плюс, а не минус. Те били пасивни, послушни, нямало вероятност да станат алчни или пък да започнат да задават въпроси. Едва могат да мислят, инати са и пазят тайни. Или забравят. Видях го с очите си вчера. И като връх на всичко, те били анонимни — никой от тях дори не знае рождената си дата, нито една правителствена организация ги няма в списъците си. Не и до седемдесет и първа, когато Шарън заминала да учи в колеж и Хелън Лайдекър решила, че те се нуждаят от допълнителна защита и на своя глава подала молба в „Меди Кал“ и „Социална помощ“. Ако не го бе сторила, никога нямаше да ги открия.