Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— На какво дължа удоволствието? — попитах аз.

— Карах си към къщи, прослушвах ефира и чух нещо интересно на честотата на Бевърли Хилс — съобщение за обир на „Норт Кресчънт Драйв“.

Той изрецитира адреса.

— Къщата на Фонтейн — казах аз.

— Именно, зеленият замък. Пристигнах, за да хвърля едно око. Познай кой се оказа детективът? Нашето старо приятелче Дики Кеш. Пробутах му една историйка, че може би това има връзка с убийствата в Брентууд и се сдобих с основните подробности. Незаконните влизания понякога стават и в ранни зори. Изискана работа, имало е алармена система последна дума на техниката, но кабелите били срязани и фирмата за охрана изобщо не разбрала. Обирът бил открит само защото един от съседите забелязал, че вратата към задната алея е отворена — нашият приятел си е играел на Джеймс Бонд, без съмнение. Кеш ме пусна вътре в къщата. Онези двамата са имали много изискан вкус — в господарската спалня на стената — огромни, розови устни, от които тече мъзга. Списъкът на липсващите вещи е съвсем типичен за квартала — порцелан и сребро, няколко широкоекранни телевизора, стереоуредба. Но при обира са оставени множество скъпи вещи: още три телевизора, бижута, кожени дрехи, по-качествено сребро — и всичко е било доста лесно за пренасяне. След цялото това рязане на кабели — не е голяма плячка. Дики бе заинтригуван, но не бе склонен да се занимава по-задълбочено, поради отсъствието на жертвите и фактът, че те не са били достатъчно благовъзпитани да си оставят адрес за съобщения в неговия отдел.

— Какво е станало с музея в подземието?

Той прокара ръка по лицето си.

— Дики не знае за никакъв музей, аз пък се почувствах гузен и не го уведомих. Той наистина ми показа асансьора, но нямаше нито ключ, нито код за достъп, който да използваме — дори не бе включен в указанията на фирмата за охрана. Но ако въобще някога успеят да се доберат долу, десет към едно, че мястото ще прилича на Помпей след изригването на вулкана.

— Съединяване на липсващи краища — казах аз.

Той кимна.

— Въпросът е кой го е направил?

— Да имаш някаква представа къде са Фонтейн?

— На Бахамските острови. Пътуване първа класа от Лос Анджелис до Маями и оттам до Насау. Продължили са нататък, но чиновникът от агенцията или не можеше, или не трябваше да ми каже къде. Нямах друг начин да разбера. Моето предположение е някой от малките отдалечени острови — лоши телефонни връзки, питиета с ром, наречени на имената на птици и маймуни, банки, в сравнение с които швейцарските са недискретни. Обстановка, в която някой, който плаща в брой би могъл да остане дълго време, чувствайки се удобно.

Той изпи джуса, после дояде кашата, вдигна купичката към устните си и изпи млякото.

— А ти къде беше, все пак? И защо си ме търсил снощи?

Разказах му наученото в Уилоу Глен.

— Странно, много странно. Но не намирам каквото и да е криминално деяние, освен че като дете е била отвлечена. Нещо да съм изпуснал?

Поклатих глава.

— Бих искал да споделя някои мисли с теб.

Той отново си напълни купичката.

— Споделяй.

— Да приемем, че Шарън и близначката й са били плод на връзка между Леланд Белдинг и Линда Лание — история с момиче за парти, която отива по-далече от обичайното. Според Кроти, той я е отделял от останалите. Тя имала навик да ходи в офиса му. Линда запазила в тайна бременността, защото се притеснявала, че Белдинг ще я принуди да абортира.

— Откъде е можела да знае?

— Вероятно й е било известно, че той не понася деца, а може и да е направила едно логично заключение — Белдинг бил студен човек, отбягвал връзките. Последното нещо, което би му се искало, е наследник, когото сам не е планирал. Е, дотук има ли някакъв смисъл?

— Продължавай.

— Кроти видял Лание и Нюрат заедно — играели си на влюбени гълъбчета. Какво ще кажеш, ако Нюрат е бил нейния лекар, както и неин любовник — срещали са се на професионално ниво, но са стигнали по-далече.

— Темата на клипа.

— Клипът бе карикатура на техните отношения, сбито действие за сдобиване с потомство.

Той се облегна назад и остави на масата лъжицата си.

— Започнала е като момиче за парти при Белдинг, задълбочава отношенията. Започва с Нюрат като пациент и пак ги задълбочава.

— Била е красива, но не само това. Специалистка по съблазняване. Все трябва да е притежавала нещо по-специално, та Белдинг да я предпочете пред всички останали момичета. Като неин гинеколог, вероятно Нюрат е бил между първите, узнали за бременността — вероятно първият. Ако е бил влюбен в нея, и е открил, че носи детето на някой друг, вероятно се е разгневил, започнал е да ревнува. Ами ако е предложил да й направи аборт, а тя е отказала? Тогава той заплашил, че ще съобщи на Белдинг. Линда била в безизходица. Споделила с брат си и неговият интригантски ум сътворил следния шантаж: да съблазни Нюрат на филм. Така ще се сдобие с необходимото средство. Кейбъл работел във филмово студио, имал достъп до оборудването. Вероятно не е имал проблем да снима филма.