Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Тя никога ли не остана да нощува у вас?

Поклати отрицателно глава.

— Изпращах я у тях. Така бе най-добре.

Години по-късно, когато бяхме заедно с нея, тя сама се бе изпращала у тях. „Спя неспокойно навсякъде другаде, освен в собственото си легло.“ Ранни навици… ранна травма…

— Тя си бе щастлива точно както си бяха нещата, Алекс. Тя процъфтя. Затова и не съобщих на властите. Някой си социален работник от големия град щеше да дойде, да хвърли един поглед на Шърлий и Джаспър и да ги вкара в някое заведение до края на живота им, а Шарън щеше да бъде отгледана като бройлер в някой дом за сираци. Попълване на документи и бюрокрация — тя вече бе спала между пукнатите стени. Моят подход бе най-добрият.

— Първенец на випуска — казах, като почуквах с пръст по снимката. — Със сигурност така изглежда.

— Бе удоволствие да я учи човек. Подлагах я на големи натоварвания, докато стане на седем, после я записах в моето училище. Тя се справи толкова добре, че всъщност бе начело на съучениците си, готова бе да премине направо в трети клас. Но социалните й умения все още бяха недостатъчни — тя се срамуваше от децата на нейната възраст, свикнала бе да играе с Ерик и Майкъл, които все още бяха бебета.

— Как се отнасяха другите деца с нея?

— Първоначално като към чудачка. Имаше множество жестоки нападки, но аз бързо ги прекратих. Тя не можа да стане много общителна, не бе това, което би нарекъл популярна, но все пак се научи да се включва при необходимост. Когато пораснаха, момчетата започнаха да забелязват колко е хубава. Но тя не обръщаше внимание, най-вече се интересуваше да получава отлични оценки. Искаше да бъде учителка, да постигне самата тя нещо. И винаги бе начело на класа, без заслугата за това да е моя. Защото, когато тръгна в прогимназията и гимназията в Юкайпа, тя бе пълна отличничка, включително в подготвителния курс и оценките й от тестовете бяха между най-високите в училището. Би могла да се запише навсякъде където поиска, не се нуждаеше от мен за приемането във „Форсайт“. Така и стана — дадоха й пълна издръжка и стипендия за ученето.

— Кога промени решението си относно учителстването?

— В началото на последния курс. Наблегнала бе на психологията. С този произход, би могъл да разбереш, защо тя се интересуваше от човешката природа. Но никога не продума, че наистина ще става психолог, докато не взе участие в „Дните на кариерата“ в университета в Лонг Айлънд. Представители на различни професии седят на маси, представят се и дават консултации на студентите. Там се срещнала с един психолог. Професор, който наистина успял да я впечатли. А очевидно и той също се впечатлил от нея. Казал, че от нея ще стане отличен психолог, бил толкова настоятелен, че чак й предложил спонсорство. Премествал се в Лос Анджелис и й гарантирал приемането в университета там, ако тя пожелаела. За нея това било истинско издигане — да се види като лекар.

— Как се казвал този професор?

— Тя никога не спомена името му пред мен.

— И ти въобще не я попита?

— Винаги бе потайна личност, казваше ми само онова, което искаше да знам. Бях разбрала, че най-лошият начин да разбереш нещо от нея, бе да я питаш. Искаш ли малко пай?

— С удоволствие, но наистина преядох.

— Е, аз пък ще си хапна малко. Жадувам за нещо сладко. Наистина копнея за това точно сега.

От половинчасовото разглеждане на семейните фотоалбуми не успях да науча нищо. Някои от снимките представяха Шарън хубава като дете, зашеметяваща като тийнейджърка, с майчинско отношение към момчетата. Когато казвах по нещо за снимките, Хелън мълчеше.

Към девет часа между нас се възцари някаква неловкост: като две деца, които бяха отишли по-далече от необходимото на първата среща, ние се отдръпнахме. Когато й благодарих за отделеното време, тя вече копнееше да види гърба ми. След пет минути бях напуснал Уилоу Глен, а след четиридесет и пет бях на магистрала номер десет.

Шарън — „Кралицата на лъжата“. Тя буквално бе израснала в калта, бе направила „нещо от себе си“ в изпълнение на Пигмалионската мечта на Хелън Лайдекър.

Тази мечта бе изтъкана от егоизъм — желанието на Хелън чрез Шарън да вдъхне живот на интелектуалните си фантазии. Но бе учудващо искрена за това. И бе изковала забележителна трансформация: едно диваче бе опитомено. Изваяно и излъскано до съвършенството на ученолюбието и доброто възпитание. До първото място в училищната класация. Първенец на випуска.

Но на Хелън никога не бяха дадени всички съставни части на мозайката, тя нямаше представа какво се бе случило през първите четири години от живота на Шарън. Времето за формиране на личността, когато се полагат основите и зидарията на характера и се втвърдяват.