Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

С ЛЮБОВ,

Прибрах писмото обратно в плика. Шърлий Ренсъм ме гледаше и се усмихваше. Минаха няколко секунди, преди да мога да проговоря.

— Хубаво писмо, Шърлий. Красиво писмо.

— Да.

Подадох й го обратно.

— Имаш ли още?

Тя поклати глава.

— Имахме много. Дойдоха големи дъждове и хоп. — Махна с ръка. — Всичко измиха. Кукли, играчки, документи. — Посочи към прозорците от восъчна хартия. — Дъждът влиза вътре.

— Защо не сложите стъклени прозорци?

Засмя се.

— Госпожа Лайдекър казва „стъкло, Шърлий. Стъклото е хубаво. Здраво. Опитай“. Джасп казва „не и не“. Джасп харесва въздуха.

— Госпожа Лайдекър май е добра приятелка.

— Да.

— Беше… приятелка и на Шарън също?

— Учителка. — Тя си чукна по челото. — Истински умна.

— И Шарън искаше да стане учителка — казах. — Отиде в училище в Ню Йорк, за да стане учителка.

Кимване.

— Колежа „Фор-сет“.

— „Форсайт“ ли?

Кимване.

— Много далече.

— След като стана учителка, тя върна ли се в Уилоу Глен?

— Не. Много умна. Калфърна.

— Калифорния ли?

— Да. Много далече.

— Тя писа ли ви от Калифорния?

Поглед, изпълнен с безпокойство. Съжалих за въпроса.

— Да.

— Кога се чухте за последен път с нея?

Започна да гризе пръста си, изви устни.

— Коледъ.

— Миналата Коледа ли?

— Да. — Неубедено.

Тя бе говорила за писмо от преди шестнайсет години, сякаш току-що е пристигнало. Мислеше, че Калифорния е някакво далечно място. Чудех се дали може да чете и попитах:

— Коледа преди много време ли?

— Да.

Нещо друго върху скрина привлече вниманието ми — ъгълче на синя бланка за съобщения под рисунките с ябълки. Извадих го. Спестовна книжка от банка в Юкайпа. Тя сякаш не обърна внимание на вмешателството ми. Въпреки това се чувствах като крадец, но отворих книжката.

Преводи с няколкогодишна давност, правени по един и същи начин: петстотиндоларови вноски на първо число всеки месец. Много рядко теглене на суми. Общият сбор — 78 000 долара под опеката на Джаспър и Шърлий Ренсъм, съсобственици. Попечител — Хелън А. Лайдекър.

— Пари — рече Шърлий. Горда усмивка.

Оставих обратно книжката там, откъдето я бях взел.

— Шърлий, кога се роди Шарън?

Неразбиращ поглед.

— Ти ли я роди? Тя от твоя корем ли излезе?

Кикот.

Чух стъпки и се обърнах.

Влезе един мъж. Той ме видя, засука панталони, вдигна въпросително вежди и се дотътрузи до жена си.

И той не бе много по-едър от нея. Много малко над един и петдесет и пет. Горе-долу на нейната възраст. Оплешивяващ, очевидно голобрад и с много големи и много добродушни сини очи. Между двете очи се издигаше месест нос, засенчвайки изпъкнала горна устна. Устата му висеше леко отворена. Имаше само няколко пожълтели зъба. Физиономията на „Анди Глупака“, украсена с редичка бяла коса, която приличаше на сапунена пяна. Раменете му бяха толкова тесни, че изглеждаше сякаш късите му ръце излизаха направо от врата. Ръцете висяха от двете страни на тялото му и завършваха в месести китки с широки пръсти. Носеше бяла тениска с няколко номера по-голяма от неговия размер, сиви работни панталони, завързани с връвчица около талията и сникери с голямо бомбе. Панталоните бяха пристегнати, дюкянът бе отворен.

— О, о, Джасп — рече Шърлий, криейки устата си с ръка и сочейки с поглед.

Изглеждаше объркан. Тя се закикоти и дръпна ципа му. Плесна го игриво по бузата. Той се изчерви и погледна надолу.

— Здрасти — казах, подавайки ръка. — Името ми е Алекс.

Той не ми обърна внимание. Изглеждаше зает със сникерите си.

— Господин Ренсъм… Джаспър…

Шърли се обади:

— Не чува. Нищо. Не говори.

Успях да хвана погледа му и произнесох с устни „Здравей“.

Празен поглед.

Отново протегнах ръка.

Той хвърляше страхливи погледи из стаята.

Обърнах се към Шърлий:

— Можеш ли да му кажеш, че съм приятел на Шарън?

Тя се почеса по брадата, подвоуми се, после му изкрещя:

— Той знае Шарън! Ша-рън! Ша-рън!

Очите на дребния човечец се разшириха, насочиха се встрани от моите.

— Моля те, кажи му, че харесвам рисунките, Шърлий.

— Рисунки! — крещеше Шърлий. Тя изигра смешна пантомима с молив. — Той харесва ри-сун-ки! Ри-сун-ки!

Джаспър изви лице.

— Ри-сун-ки! Глупав Джасп! — Нови движения с молива. Тя го хвана за ръката и посочи купчината с листове върху скрина, после го обърна и ме посочи.

— Рисунки!

Засмях се и казах:

— Те са хубави.