Даниъл Силва - Падналият ангел

- Вие дойдохте в Ливан, за да унищожите ООП - заяви той, дразнейки леко Габриел, - а на тяхно място оставихте „Хизбула“.

Докато говореше, Масуд свали маската на оскърбен политически заложник и се превърна в университетски професор, водещ малък семинар. Наблюдавайки го, Габриел разбра защо е преуспял в безмилостния свят на Революционната гвардия и ВЕВАК. В една паралелна вселена, Масуд можеше да стане известен юрист или държавник в някоя нормална страна. Вместо това, бурна-та история на исляма и тази на Близкия изток се бяха сговорили да го превърнат в организатор на масови убийс-тва. Въпреки това, Габриел не можеше да не изпитва неохотно уважение към него. За да потисне това чувство, той поглеждаше към увеличените снимки с делата на Масуд. Масуд също поглеждаше към тях. Изглежда, се гордееше особено с една - онази, на която се виждаше димът от казармите на американската морска пехота в Бейрут. Събитието, каза той, било вододел в историята на американската намеса в Близкия изток. То показало, че Америка е беззъба и ще си плюе на петите веднага щом види кръв. И това направило огромно впечатление на млад ливански шиит на име Дауд Гандур.

— Няколко часа след атаката той отиде при агента на „Хизбула“ в своя квартал в Южен Бейрут. Но имаше един проблем - допълни Масуд. - Наскоро Гандур бе приет в Сорбоната в Париж. Заяви, че вместо това иска да остане в Ливан и да се бие с израелците и американците. Агентът, имаше по-добра идея. Посъветва Гандур да продължи образованието си. А после се обади на мен.

- Значи, Гандур е бил ирански агент от самото начало?

- Имаш твърде праволинейно мислене, Алон. Не забравяй, че ние действахме активно На почти всяко ниво от създаването на „Хизбула“ още от самото начало. Самата „Хизбула“ беше ирански агент.

- Кой го ръководеше?

- Бюрото ни в Париж. Когато не учеше, той ни помагаше да следим иранските изгнаници и дисиденти, които се организираха в Париж след падането на шаха.

- А когато замина за Англия?

- Лондон го ръководеше, докато завърши доктората си в Оксфорд. Докато започне работа в „Сотбис“, аз вече бях захвърлил униформата и станах уважаван дипломат.

- Ти си поел контрола върху него?

Масуд кимна.

- Но той вече не беше Дауд Гандур, бедно момче от Южен Ливан. Беше Давид Жирар, експерт по антики, който пътуваше по света от името на уважавана международна аукционна къща.

- И мечтата ти се сбъдна.

- Сигурно и твоята.

- Как го използваше?

- Внимателно. Той можеше да отиде на места, където аз не можех, и да разговаря с хора, които не биха ме приближили и на километър.

- Значи си го използвал като куриер?

- Той беше личният ми „Федерал Експрес“. Ако ВЕВАК поискаше клетка на „Хизбула“, да кажем, в Истанбул, да проведе атака, можехме да го направим чрез Давид, от разстояние. Той ни служеше като проводник за комуникациите с клетката и се грижеше за финансовите й нужди. В някои случаи дори координираше доставката на експлозиви и други оръжия. Направо съвършено. -Масуд замълча. - А после и парите.

- От търговията с незаконни антики?

Масуд кимна.

- На Давид му хрумна идеята, докато работеше в „Сотбис“. Знаеше, че могат да се направят големи пари от онези, които са склонни да игнорират закона. Знаеше също, че голяма част от търговията се контролира от един човек.

- Карло Маркезе.

- Приятел на Ватикана - допълни презрително Масуд. - Но организацията на Карло имаше един недостатък. Беше много силна в Европа, но се нуждаеше от изделия от Близкия изток.

- Изделия, които „Хизбула“ можеше да достави.

- Не само „Хизбула“. Много от антиките бяха предмети от Персийската империя, изкопани в Иран. За крат? ко операцията печелеше по няколко милиона долара месечно и всички те отиваха директно в хазната на „Хизбула“.

- После един куратор във Ватикана започна да задава твърде много въпроси.

- Да - съгласи се Масуд. - И купонът свърши.

Когато Масуд поиска цигара за втори път, Габриел омекна и му даде едно марлборо от пакета на Яков. Той я изпуши бавно, сякаш подозираше, че няма да получи друга, и внимаваше да не духа пушека към Габриел. Изглежда, ВЕВАК знаеха за отвращението на Габриел от тютюна.

Но това не беше всичко, което знаеха за него. Знаеха, похвали се Масуд, че монсеньор Луиджи Донати, личният секретар на Негово Светейшество папа Павел VII, е помолил Габриел да разследва смъртта на Клаудия Андреати. Знаеха също, че Габриел е открил тялото на грабителя на гробници Роберто Фалконе. Знаеха това, обясни Масуд, защото Карло Маркезе бе споделил с бизнес партньора си Давид Жирар.