Даниъл Силва - Падналият ангел

- Изглеждаш така, сякаш не си спал цяла седмица.

- Не съм.

- Само още няколко часа, синко. И всичко ще свърши.

Колата зави по източния аутобан А4 и се насочи към централна Виена. Времето беше отвратително, лапавица, примесена със ситен град.

- Колко сме казали на австрийците?—попита Габриел.

- Узи събуди Йонас Кеслер, шефа на австрийските служби за сигурност, рано сутринта и му съобщи, че страната му ще стане мишена на терористична атака, която не е провокирала с нищо.

- Как го прие Кеслер?

- След като изнесе задължителната лекция за това как светът ставал все по-опасен заради действията на Израел, той поиска да узнае източника на информацията. Както можеш да очакваш, Узи отговори доста уклончиво, което не се хареса особено на Кеслер.

- Знае ли кога ще стане?

- Знае, че става дума за часове, а не за дни, но Узи настоя да му разкажем останалото лично. Всъщност -допълни Шамрон - решихме, че е добра идея ти да проведеш инструктажа.

- Аз?

Шамрон кимна.

- Някои от капризните ни съюзници тук, в Европа, са останали с впечатлението, че ги захранваме с информация за потенциални заговори само за да засилим позицията си. Но ако предупреждението дойде от теб, ще го възприемат като ясно послание, че говорим сериозно. Адски сериозно.

- Защото знаят, че аз не бих стъпил тук, ако не са застрашени много хора.

- Точно така.

- А когато попитат за източника на информацията?

- Кажи, че едно птиченце ти е нашепнало. И продължи.

Габриел замълча за момент.

- Ако Масуд ни казва истината - обади се най-накрая той, - ситуацията вероятно не е по силите на австрийците. Тук трябва да се пипа точно, Ари. Иначе ще умрат хора. Много хора.

- Можем да стигнем до справедливо решение.

- Колко справедливо?

- Ние спасяваме хората, а те обират лаврите.

Габриел се усмихна. После затвори очи и моментално заспа.

Както обикновено, на срещата имаше спречкване между службите. Узи Навот искаше да организира съвещание в обезопасена стая в израелското посолство, но Йонас Кеслер избра внушителна правителствена сграда в елегантния виенски район Инере Щат, съвсем близо до Виенската държавна опера. Временна табела във фоайето обявяваше, че в този ден помещенията ще се използват за конференция, посветена на екологичното земеделие, но пред входа на главния салон имаше пластмасово кошче, където пристигащите гости трябваше да оставят мобилните си телефони и другите си електронни устройства. Самата зала представляваше хабсбургско чудовище, окичена със златни завеси и кристални полилеи, люлеещи се отгоре като светещи облаци. Когато Габриел и Шамрон влязоха, Навот се навърташе край една маса в бюфета, отрупана с виенски кейкове и пастички със сметана. Кеслер, кокалест мъж с тъмна зализана коса, стоеше в другия край на залата, заобиколен със защитен кордон от помощници. Гледаше си часовника, сякаш се чудеше дали може да приключи навреме за обедната си тренировка.

По предложение на Кеслер те заеха определените си места край официална правоъгълна маса, по-подходяща за конференция на високо равнище от времето на Студената война, отколкото за шпионска сбирка. Габриел, Шамрон и Навот седнаха от едната страна, а австрийците - от другата. Повечето бяха от контраразузнаването, но имаше и няколко висши офицери от Бундесполицай, австрийската национална полиция. Кеслер не отправи уводни думи. Нямаше и проблеми с езика; Габриел, Шамрон и Навот говореха отличен немски. Всъщност Навот дори имаше лек виенски акцент. Предците му бяха живели във Виена, когато германците анексирали Австрия през 1938 г. Онези, които успели да избягат, били лишени от всичко - от всичко, с изключение на виенския си акцент.

- Днес имаме честта да приемем толкова много изтъкнати офицери от вашата служба - започна неубедително Кеслер, почуквайки със сребърна лъжичка по ръба на фина порцеланова чаша като със съдийско чукче. - Особено вас, хер Алон. Мина много време от последното ви посещение във Виена.

- Не толкова много, колкото си мислите - отбеляза Г абриел.

Кеслер успя да се усмихне кисело.

- Бях на работа през нощта, когато ООП взривиха онази бомба под колата ви - сподели той след миг. -Спомням си го като вчера.

- Аз също - отговори спокойно Габриел.

- Предполагам - кимна Кеслер. - Бях на работа и през нощта, когато отвлякохте Ерих Радек от дома му в Първи район и го отмъкнахте в Израел.

- Радек се съгласи доброволно да отиде в Израел.