Даниъл Силва - Падналият ангел

Той остана на улицата, докато запамети всяка подробност, после тръгна към старомодния площад, обграден с ресторанти. Единият бе италианският ресторант, където той изяде последното си ястие с Леа и Дани, а на съседната улица се намираше мястото, където колата им екс-плодира. Габриел постоя неподвижен за момент, парализиран от спомените. Опита се да ги овладее, но не успя; сякаш се бе потопил в ужасното страдание на Леа. Накрая усети нежно потупване по рамото, обърна се рязко и видя напудреното лице на възрастна австрийка. Прецени възрастта й. Това бе другата му болест.

- Изгуби ли се? - попита тя на немски.

- Да - отговори й бързо.

- Какво търсиш?

- Кафе, Дентрал“ - отвърна без колебание той.

Тя посочи на югозапад, към квартал Хофбург. Габриел тръгна натам, докато се изгуби от погледа на жената. После се обърна и тръгна обратно към катедралата. Хотелът, където Службата му беше резервирала стая, се намираше на съседната улица. Когато Габриел влезе, видя Яков и Ели Лавон да пият кафе в лоби бара. Без да им обърне внимание, отиде до портиера да го информира, че ще бъде в стаята си.

- Съпругата ви пристигна преди няколко минути - уведоми го портиерът.

Габриел усети как сърцето му се сви.

- Съпругата ми?

- Да - потвърди портиерът. - Висока, дълга тъмна коса, тъмни очи.

- Италианка?

- Чиста.

Габриел успя да си поеме дъх. Обърна се, мина покрай Яков и Лавон, без да им каже и дума, и тръгна нагоре към стаята си.

От бравата висеше табелка „Не безпокойте“. Габриел пъхна картата си в слота и влезе тихо. От банята се чуваше плискане на вода под душа. Киара си пееше тихо. Мелодията беше меланхолична, а гласът й - нисък и страстен. Габриел приближи до леглото, където бяха сгънати новите му дрехи. До тях имаше пистолет, заглу-шител, кутия с патрони и кобур. Пистолетът беше 45-калиброва „Берета“, по-мощен от 9-милиметровия, който обикновено предпочиташе, но по-подходящ за бързо и решително убийство. Патроните бяха с кухи върхове, което щеше да намали заплахата от случайни жертви, ако куршумът пронижеше целта. Габриел зареди десет патрона в пълнителя и го пъхна в ръкохватката. После зави заглушителя към цевта и изправи ръка, проверявайки баланса на оръжието.

- Как мислиш, какво правят нормалните хора, като дойдат във Виена? - попита Киара.

- Пият кафе и слушат музика.

Габриел свали ръка и погледна към нея. Тя се облегна на вратата на банята, увила се в хавлиен халат, а лицето й пламтеше от горещия дуцг

- Казах ти да останеш в Йерусалим.

-Да-

- И защо си тук?

- Не исках да се връщаш тук сам.

Габриел извади пълнителя от беретата и разви заглушителя.

- Защо правиш това? - попита тя.

- Защото австрийците никога преди не са разигравали такъв сценарий. А дори и да бяха, не бих искал да им поверя живота на толкова евреи.

- Това ли е единствената причина?

- Защо иначе да го правя?

Киара седна в края на леглото и го огледа внимателно.

- Изглеждаш ужасно - отбеляза.

- Благодаря ти, Киара. Ти си прекрасна, както винаги.

Тя не обърна внимание на забележката му.

- Не знам каква наистина е била онази нощ - започна тя, - но имам доста добра представа. Ти я преживяваш отново насън по-често, отколкото предполагаш. Аз чувам всичко. Чувам те как ридаеш над тялото на Дани. Как казваш на Леа, че линейката пристига скоро.

Замълча и избърса една сълза от бузата си.

- Но понякога - продължи - всичко се оказва различ-но. Ти убиваш терористите, преди да успеят да взривят бомбата. Леа и Дани са невредими. И вие си живеете щастливо. Няма експлозия. Няма погребение за детето. - Тя спря за миг. - Няма Киара.

- Това е само сън.

- Но ти би искал да е станало така'.

- Права си, Киара. Наистина искам Дани да не беше загинал онази нощ. И искам Леа...

- Не те обвинявам, Габриел - прекъсна го тя. - Знаех това, когато се влюбих в теб. Винаги съм знаела, че ще заема само част от сърцето ти. Останалото винаги ще принадлежи на Леа.

Габриел се пресегна и докосна лицето й.

- Какво общо има всичко това с тази вечер?

- Защото си прав за едно, Габриел. Това е само сън. Убийството на онези терористи довечера няма да върне Дани. И Леа няма да оздравее. Всъщност единственото, което можеш да постигнеш, е да бъдеш убит в същия град, където е загинал синът ти.

- Единствените хора, които ще умрат довечера, са терористите.

- Може би - въздъхна тя. — Или ти ще сгрешиш, а аз ще си тръгна от Виена като вдовица. - Усмихна се неволно. - Няма ли да е поетично?