Даниъл Силва - Падналият ангел

- Мисли позитивно, Михаил.

- Аз съм руски евреин. Позитивното мислене не ми е в природата.

Сервитьорката остави сметката Иа масата. Габриел й даде двайсет евро и й каза да задържи рестото. Михаил погледна към четиримата от „ЕКО Кобра“.

- Изглеждат по-нервни от нас.

- Вероятно е така.

Михаил погледна към улицата.

- Мислил ли си какво ще правиш после?

- Ще поспя няколко дни.

- Не забравяй да си изключиш телефона.

- Това е последният път, Михаил.

- Докато не се появи някой терорист, решил, че иска да намали евреите по света с няколкостотин. И пак ще се озовем тук.

- Боя се, че следващия път ще трябва да се справяш без мен.

- Ще видим. - Михаил погледна към Габриел. - Наистина ли си сигурен, че си готов за това?

- Ако ме попиташ още веднъж, ще те застрелям.

- Много лоша идея.

- Защо?

- Погледни през прозореца.

В кризисния център на Вътрешното министерство на Австрия Ари Шамрон се взираше в мониторите, наблюдавайки напрегнато как четиримата терористи от „Хизбула“ стъпват на тясната калдъръмена уличка, водеща към синагогата, следвани от Габриел и Михаил. И в този момент той изпита смразяващо предчувствие за беда, каквото не бе изпитвал никога преди. „Няма нищо - увери се той. — Синагогата оцеля през Кристалната нощ ще оцелее и сега.“ Щракна запалката си и се втренчи в блестящия като бижу пламък. „Две секунди - помисли си, - може би по-малко. И всичко ще приключи.“

Бяха се подредили в правоъгълна формация - двама отпред и другите двама на няколко крачки отзад. Габриел се възхити от уменията им. Със зимните си палта и престорено небрежно поведение приличаха на четирима младежи, излезли на разходка в прославения виенски Бермудски триъгълник, но не и на терористи самоубийци от „Хизбула“, само на минути от смъртта. Габриел знаеше много за тях. Знаеше имената им, родните им села и обстоятелствата около вербуването им. Засега обаче те бяха просто Алеф, Бет, Гимел и Далет - първите четири букви от азбуката на иврит. Алеф и Бет бяха за Габриел; Гимел и Далет — за Михаил. Алеф, Бет, Гимел, Далет... И всичко ще приключи.

Улицата се издигаше плавно и завиваше леко надясно. След още няколко крачки Габриел видя Яков и Одед, застанали на островче бяла светлина пред входа на синагогата. Одед разпитваше двама американски евреи, които искаха да посетят службата за шабат в града на предците си, а Яков наблюдаваше четиримата младежи, приближаващи към него по улицата. Не се взира в тях много дълго и се насили да извърне поглед. Изглежда, Одед не ги забелязваше. След като пусна двамата американци, сега той си проправяше път през останалите богомолци, чакащи да влязат на малка опашка. Още дузина, сред които и две малки дечица, стояха на улицата, не знаейки за приближаващия ужас.

От момента, когато Габриел и Михаил излязоха от кафенето, те започнаха постепенно да съкращават дистанцията със своите мишени. Сега ги деляха седем-осем метра - четирима терористи, двама тайни воини, всички отдадени на своята мисия, всички убедени в своята кауза и в своя Бог. Тази вечер древната война за контрол над Ерец Израел отново щеше да се разиграе на една красива виенска уличка. Габриел не можеше да се отърси от тежестта на историята, притиснала раменете му, докато вървеше нагоре по калдъръма - собствената му история, историята на неговия народ. Шамрон... Представи си как младият Шамрон дебне Адолф Айхман на безлюдна уличка в северно предградие на Буенос Айрес. Онази нощ Шамрон се спънал в развързаната връзка на обувката си и насмалко не паднал. След това винаги връзваше връзките си по два пъти, когато му предстоеше операция. Габриел направи същото тази вечер в чест на Шамрон. Никакви развързани връзки. Никакви кошмари за кръв и огън в синагогата във Виена.

Габриел и Михаил ускориха леко ход, скъсявайки дистанцията още повече. Когато терористите минаха под светлината на лампата, Габриел забеляза кабела на детонатора върху китката на Алеф. И четиримата терористи бяха закопчали догоре палтата си и неслучайно всички бяха пъхнали десните си ръце в джобовете. Там трябваше да са оръжията им. Извадете ги, помисли си Габриел. Две секунди, може би по-малко. Алеф, Бет, Гимел, Далет... И всичко ще приключи.

Габриел погледна бързо през рамо и видя екипа от „ЕКО Кобра“ да ги следва тихо отзад. Яков и Одед бяха успели да вкарат по-голямата част от множеството вътре, но неколцина богомолци все още се мотаеха на улицата, включително и двете малки деца. Михаил си пое дълбоко дъх в опит да забави пулса си, но Габриел не си направи този труд. Не беше възможно. Не и тази вечер. Втренчи се в дясната ръка на Алеф, а сърцето му биеше като барабан в гърдите, очаквайки появата на пистолета. Накрая обаче едно от децата, малко момченце, го видя първо. Ужасеният му писък възпламени сетивата на Габриел.