Даниъл Силва - Падналият ангел

Нямаше да има експлозия.

Нямаше да има детско погребение.

Само двама паднали ангели се втурнаха напред с протегнати пистолети.

Две секунди, може би по-малко.

Алеф, Бет, Гимел, Далет...

После всичко приключи.

Киара не чу изстрелите, само сирените. Сама в стаята си, тя помисли, че това е най-красивият звук, който някога е чувала. Послуша няколко минути, после извади мобилния си телефон и набра Узи Навот във Вътрешното министерство. Едва успя да чуе гласа му от шума около него.

- Какво става?

- Свърши - отговори той.

- Някой друг наранен ли е?

- Само лошите.

- Къде е той?

- При австрийците.

- Искам си го.

- Не се безпокой - успокои я Навот. - Сега вече целият е твой.

ВИЕНА-ТЕЛ АВИВ-ВАТИКАН

Както повечето лъжи, и тази не беше съвсем убедителна. Шамрон не намери нищо лошо в това; всъщност той я одобри чистосърдечно. Лъженето, обясни, е присъщо на човека,дори когато се прави от професионалисти. А на една прекалено добре скалъпена лъжа не беше лесно да се повярва.

Първоначално настъпи объркване за това какво точно се е случило по залез слънце на тясната уличка пред синагогата. В първите бюлетини по австрийското радио бе съобщено, че двама стрелци са убили четирима евреи пред синагогата, и действието бе определено като акт на дясноекстремистко насилие. Ситуацията се обърка още повече, когато неизвестна неонацистка групировка гордо пое отговорност за акта. Първоначално Ионас Кеслер пожела инстинктивно да коригира бързо историята. Но Шамрон и Узи Навот го убедиха да остави нещата така до девет вечерта, когато той най-после се появи в залата за пресконференции на Вътрешното министерство, за да разкрие истината — или поне истината, както той я виждаше. Да, започна Кеслер, действително имаше стрелба край синагогата, но четиримата мъртви бяха камикадзета от „Хизбула“, дошли във Виена, за да проведат само-убийствена терористична атака. Австрийските власти, заяви той, бяха предупредени за присъствието на клетката във Виена от чуждестранна разузнавателна служба, която Кеслер, по разбираеми причини, не можеше да назове. Колкото до успешната операция пред синагогата, тя беше чисто австрийска акция, проведена от отдел „ЕКО Кобра“ към Федералната полиция. Това беше, заключи

Кеслер с достойна за възхищение искреност, „звездният час на „ЕКО Кобра“.

Естествено, пресата бе привлечена от онзи аспект в историята, за който Кеслер говореше най-уклончиво - кой е източникът на информацията, довела до успешната операция. Кеслер и останалите висши ръководители на австрийската служба за сигурност твърдо отказаха да коментират, но за четиридесет и осем часа множество „неназовани източници на информация“ дискретно приписваха заслугата на ЦРУ. Телевизионните анализатори, изследващи тероризма, отново оспорваха точността на съобщенията, казвайки, че е много по-вероятно информацията да е дошла от Израел. Израелците отказаха официален коментар. В лични разговори обаче заявиха, че това не е истина.

Това не беше краят на историята. Всъщност тя се разгоря с нова сила още на другата сутрин, когато „Ди Пресе“, един от най-уважаваните австрийски вестници, публикува подробен разказ за операцията, базиран предимно върху свидетелства на очевидци. Най-интригуващият аспект от историята бе описанието на по-дребния от стрелците. Разказваха и за нескопосно облечен мъж, наблюдавал евакуацията на синагогата в минутите преди атаката. Някои мислеха, че той странно приличал на човека, ръководил малка агенция във Виена, разследвала събития от времето на холокоста за осигуряване на компенсации на пострадалите. Израелски вестник незабавно съобщи, че въпросният човек - професор Ели Лавон от Еврейския университет в Йерусалим - по това време работел на разкопки край тунела на Западната стена и нямал никакви връзки с израелското разузнаване. Във всичко това нямаше и грам истина.

Не е нужно да се казва, че по-голямата част от ислямския свят скоро закипя от свещена ярост, насочена срещу Израел, неговото разузнаване и новите му приятели - австрийците. Вестниците в Близкия изток обявиха убийствата за безпричинно заколение и предизвикаха австрийците да покажат бомбените жилетки, които уж носели четиримата „мъченици“. Когато Кеслер го направи, арабската преса обяви, че жилетките били фалшиви. А когато Кеслер публикува внимателно редактирани снимки на труповете, където ясно се виждаше, че четиримата са заредени с експлозиви, Арабският свят обяви и тях за фалшиви. Той видя в убийствата скритата ръка на Израел и поне веднъж бе абсолютно прав.