Даниъл Силва - Падналият ангел

В тази неспокойна обстановка Масуд Рахими, отвлеченият ирански дипломат, бе намерен да се лута с белезници и превръзка на очите из едно пасище в Северна Германия. Той съобщи на германската полиция, че е избягал от похитителите си, но в свое изявление Иранската освободителна армия обяви, че са пуснали Масуд поради „хуманитарни причини“. На другата сутрин, малко поотслабнал, но иначе в добро здраве, Масуд се появи пред камерите в Техеран, обграден от двете страни от шефа на неговата служба и иранския президент. Масуд изложи малко подробности за пленничеството си и само заяви, че с него са се държали добре. Шефът му изглеждаше скептичен, както и иранският президент, който се закле, че похитителите ще бъдат наказани сурово.

Заплахата от ирански ответни мерки бе приета сериозно, особено по коридорите на булевард „Цар Саул“. Но в по-голямата си част Службата празнуваше успеха на операцията. Беше спасен животът на много хора, стар противник бе силно злепоставен, а доходоносната мрежа за събиране на средства за „Хизбула“ бе разбита. Един фактор обаче разваляше настроението им и това бе фактът, че Негово Светейшество папа Павел VII трябваше да кацне на летище „Бен Гурион“ след по-малко от седмица. При размириците в региона Узи Навот си помисли, че би било разумно Ватиканът да отложи пътуването, чувство, споделяно от министър-председателя и останалите в капризния му кабинет. Но кой щеше да каже на папата да не идва в Светите земи? Имаха само един кандидат. Паднал ангел в черно. Грешник в града на светците.

Отец Марк чакаше Габриел зад Бронзовите врати. Заведе го до стълбите на Скала Реджа, през калдъръма на двора „Сан Дамазо“ и го придружи до личните покои на папата. Донати седеше зад бюро в офиса си. Той представляваше обикновена стая с висок таван, с варосани стени и лавици, пълни с книги по каноническо право. Върху бюфета бяха подредени снимки в рамки. На повечето от тях се виждаше Донати, застанал дискретно до своя водител в исторически моменти за папството. Една снимка обаче изглеждаше любопитно не на място - по-млада версия на Донати, изпоцапан и усмихнат сърдечно, преметнал ръка върху рамото на спретнат млад свещеник.

- Това е отец Хосе Мартинес - обясни Донати. - Тъкмо бяхме построили училището в нашето село в Ел Салвадор. Направена е седмица преди убийството му. - Огледа за момент лицето на Габриел и се намръщи. - Приличаш на мен, когато избягах от Ел Салвадор на крачка пред отрядите на смъртта.

- Бях зает няколко седмици, след като си тръгнах от Рим.

- Четох за това - отвърна Донати. - Кражба на художествени произведения във Франция, експлозия в галерия в Сен Мориц, отвлечен ирански дипломат и смела антитерористична операция в сърцето на Виена. За непосветените тези събития може и да нямат никаква връзка. Но за човек като мен те като че ли имат едно общо нещо.

- Всъщност две неща - коригира го Габриел. - Едното е Службата. А другото - Карло Маркезе.

Наближаваше шест часът и слънцето се спускаше ниско под покривите и куполите в историческия център на Рим. Докато Габриел говореше, меката жълта светлина чезнеше бавно от офиса, докато накрая той остана забулен в изповедален мрак. Облечен в черното си расо, Донати можеше да остане невидим, ако не беше присвет-ването от цигарата му. След като Габриел приключи разказа си, той поседя няколко минути в разкаяно мълчание, а после отиде до прозореца. Точно отдолу се намираше Кулата на Николай V, средновековен бастион, който сега служеше за централа на Ватиканската банка.

- Можеш ли да докажеш това?

- Има доказателства, които могат да издържат в съда. Има и доказателства, които са достатъчни, за да разрешат проблема.

- Какво предлагаш?

- Разговор - отвърна Габриел. - Ще кажа на Карло всичко, което знам. А после ще му обясня, че ти и Негово Светейшество искате той да се оттегли незабавно от поста си в надзорния съвет на Ватиканската банка. Ще му кажа също, че ако някога пристъпи отново през Бронзовите врати, ще му се наложи да отговаря пред мен.

- Цената изглежда ужасно малка за две убийства.

- Но ти искаше точно това. - Габриел погледна към силуета на Донати в рамката на прозореца. - Това искаше, нали, Луиджи?

- Най-етично би било да разкажеш на генерал Ферари всичко, което знаеш.

- Може би. Но ако италианското правителство повдигне обвинения срещу Карло за търговия с крадени антики, пране на пари и убийство, това ще бъде ужасно за репутацията на Църквата. И за теб, Луиджи. Всичко ще излезе наяве. Ще бъдеш съсипан. - Габриел замълча и допълни: - Също и Вероника.