Даниъл Силва - Падналият ангел

- Мислил ли си какво ще правиш по-нататък?

- Трябва да довърша Караваджо.

- А после?

- Ще положа усилия да направя жена си щастлива.

- А като си помислиш, че ако не бях аз, щеше да й позволиш да ти се изплъзне - каза папата. - Може би трябва да посветиш времето си на едно дете.

- Сложно е.

- Мога ли да помогна с нещо?

Сега беше ред на Габриел да се усмихне.

- Какво имате предвид?

- Като глава на Римокатолическата църква, се боя, че възможностите ми се ограничават единствено до молитва.

- Молитвите ви ще бъдат оценени високо.

- А съветите ми?

Габриел замълча. Папата го огледа внимателно за момент, преди да заговори:

- Много години се скиташ, Габриел. Може би е време да си отидеш у дома.

- Работата ми е тук, в Европа, Ваше Светейшество.

- Картините?

Габриел кимна.

- Някои неща в живота са по-важни от изкуството -отбеляза папата. - Боя се, че твоята страна я чакат мрачни дни. Сънят ми е разстроен напоследък. Имам... видения.

- Какви видения, Ваше Светейшество?

- Вероятно ще бъде по-добре, ако не отговоря на този въпрос - кимна папата и положи ръка върху рамото на Габриел. - Но слушай внимателно. Завърши този Караваджо, Габриел. А после си върви у дома.

ИЗТОЧЕН ЙЕРУСАЛИМ

В същия момент в Източен Йерусалим имам Хасан Даруиш подкара очуканото си комби нагоре по стръмна-та отсечка, водеща от Йерихонския път до Портата на лъва. Както обикновено, дежурният израелски полицай огледа бегло колата, преди да пусне имама да влезе в Мюсюлманския квартал на Стария град. Имам Даруиш произлизаше от семейство на знатни палестинци от град Хеброн на Западния бряг. И по-важното, беше член на Върховния съвет на Ислямския вакъф, официалните пазачи на Храмовия хълм още от времето, когато Саладин го завоювал обратно от кръстоносците през 1187 г. Постът означаваше, че Даруиш е почти недосегаем, доколкото това бе възможно за арабин в Източен Йерусалим, защото само с няколко подстрекателски думи той можеше да превърне Свещената планина във врящо гърне. Всъщност го беше правил многократно.

Той остави комбито си в малкия вакъфски паркинг на уличка до Портата на лъва и влезе в офиса си в северния край на пътя край Храмовия хълм. Куп телефонни съобщения го чакаха на старото му бюро в османски стил. Като неофициален говорител на Вакъфа, той всеки ден получаваше дузини обаждания за интервюта по проблеми, свързани с Храмовия хълм и други свещени места в Йерусалим. Повечето оставяше без внимание, особено ; онези от американски и израелски репортери - и не без основателна причина. Работейки първо с Ясер Арафат, а после и с наследника му, Махмуд Абас, Даруиш бе водил непреклонна кампания за отслабване на еврейските претенции към Палестина, отричайки съществуването на Еврейския храм в Йерусалим. Но войната на Даруиш срещу истината се простираше отвъд думите. Под прикритието на строителните проекти той систематично лишаваше Свещената планина от всички доказателства за съществуването на древния Храм. Неофициалният му съветник в това начинание, антикварен експерт от Швейцария, наскоро бе обявен за мъченик, загивайки при експлозия в своята галерия. Даруиш се надяваше да не го споходи същата съдба. Въпреки че редовно говореше за красотата на мъченичеството, той все пак предпочиташе да остави умирането за другите.

Както обикновено, Даруиш разпредели набързо молбите за интервюта, пускайки ги безцеремонно в кошчето за боклук. Остана само едно непретенциозно на вид съобщение от господин Фарук, гласящо, че от печатницата на университета „Ал Азхар“ в Кайро пристигнала поръчка за Корани. Даруиш се взира няколко минути в съобщението, чудейки се дали има куража, или вярата, необходими да преживее това. После взе връзка ключове от горното чекмедже на бюрото си и тръгна към свещения хълм.

Фамилията Даруиш беше свързана с йерусалимския Ислямски вакъф от векове и като дете Хасан Даруиш по цели дни бе запаметявал Корана под сенките на дърветата в северния край на Храмовия хълм. Но дори сега, на средна възраст, той не можеше да мине покрай Купола на скалата, без да усети присъствието на Аллах и пророка Мохамед. В центъра на колоритната осмоъгьлна структура се намираше основният, крайъгълният камък, свещен за всичките три Аврамови вери. За евреите и християните той бе мястото, където архангел Г авраил попречил на Аврам да заколи сина си Исак; за мюсюлманите бележеше мястото, където Гавраил придружил Мохамед в неговото нощно пътуване до рая. Под самия камък има естествена пещера, известна като Кладенецът на душите - мястото, където според мюсюлманите държали временно душите на прокълнатите, преди да ги хвърлят в ада Като момче Даруиш се промъкваше сам в пещерата късно вечер. Седеше там с часове върху плесенясалите молитвени черджета и му се струваше, че чува как душите вият от болка. Във въображението му те никога не бяха мюсюлмани, само евреите, които Бог бе наказал заради това, че са откраднали палестинската земя.