Даниъл Силва - Падналият ангел

- Аллаху акбар - промълви тихо имамът. - И нека да се смили над душата ми заради онова, което ще направя в Негово име.

ВАТИКАН

През следващата седмица бурният живот на Габриел се сведе до приятно, макар и самотно ежедневие. Тъй като апартаментът на Виа Грегориана сега бе забранено място, той намери убежище в малък свещенически апартамент в Апостолическия дворец, един етаж под Донати и папата. Всяка сутрин ставаше рано, закусваше с монахините от домакинството на Светия отец, а после отиваше в консервационната лаборатория и работеше по няколко часа над Караваджо. Антонио Калвези, главният реставратор, рядко се отделяше отработното място на Габриел, заприличало на пещера. На втория ден той най-накрая събра кураж да попита за причината за отсъствието му.

- Трябваше да посетя една болна леля.

- Къде?

- В Палм Бийч.

Калвези се смръщи скептично.

- Носят се слухове, че ще придружаваш папата на поклонението му в Светите земи.

- Всъщност ние предпочитаме да ги наричаме Израел - отговори Габриел, потупвайки нежно с четката си по стелещата се червена мантия на Йоан Богослов. - И да, Антонио, заминавам с него. Но не се безпокой, ще довърша Караваджо, като се върна.

- Колко време?

- Може би седмица, може би месец.

- Правиш го само за да ме ядосаш, нали?

-Да.

- Да се надяваме, че леля ти ще е здрава.

- Да - въздъхна Габриел. - Да се надяваме.

Точно в десет часа Габриел излезе от лабораторията и мина покрай казармите на швейцарската гвардия за ежедневния инструктаж за предохранителните мерки по време на пътуването на папата. В началото Алоис Мецлер изглеждаше раздразнен от присъствието на Алон. Но опасенията му скоро се изпариха, когато Габриел посочи няколко крещящи проблема в плана за охрана, останали незабелязани от другите. След края на особено продължителното съвещание той покани Габриел в офиса си.

- Ако ще служиш с нас - каза му, като погледна към сините джинси и коженото яке на Габриел, - ще трябва да се обличаш като нас.

- Изглеждам дебел с униформения панталон - възрази Габриел. - И никога няма да разбера как да прекарам алебарда през детектора за метал на летището.

Мецлер натисна бутона на интеркома. След десет секунди адютантът му влезе, носейки три тъмни костюма, три бели ризи, три вратовръзки и чифт официални обувки с връзки.

- Откъде взехте мерките ми? - попита Габриел.

- От жена ти. - Мецлер отвори горното чекмедже на бюрото си и извади 9-милиметров пистолет. - Ще се нуждаеш и от това.

- Аз си имам.

- Но ако искаш да минеш за швейцарски гвардеец, ще трябва да носиш стандартното оръжие на швейцарската гвардия.

- „Зиг Зауер Р226“.

- Много впечатляващо.

- Минавал съм насам един-два пъти.

- И аз така съм чувал. - Мецлер се усмихна. - Само ще трябва да минеш изпита на стрелбището, за да ти изпиша оръжието.

- Шегуваш се.

- Аз съм швейцарец, което означава, че никога не се шегувам. - Мецлер стана. - Предполагам, че помниш пътя.

- Надясно покрай доспехите и по коридора до двора. Вратата към стрелбището е от другата страна.

- Да вървим.

След по-малко от две минути влязоха в стрелбището, където четирима швейцарци - на не повече от двайсет години - стреляха, а въздухът бе изпълнен с гъст дим. Мецлер им нареди да излязат, преди да даде зигзауера на Габриел заедно с празен пълнител и кутия с патрони. Габриел зареди бързо петнайсет патрона в пълнителя и го пъхна в ръкохватката на пистолета. Мецлер си постави очила и слушалки против шума.

- Ти? - попита той.

Габриел поклати глава.

- Защо не искаш?

- Защото, ако някой се опита да убие Светия отец, няма да имам време за защита на очите и ушите си.

Мецлер закачи една мишена и я отдалечи на двайсет метра по-надолу.

- По-далеч - нареди Габриел.

- Колко?

- До края.

Мецлер го направи. Габриел зае класическа позиция за стрелба и заби всичките петнайсет куршума в очите, носа и челото на мишената.

- Не е зле - похвали го Мецлер. - Да видим дали ще можеш да го направиш пак.

Мецлер придвижи още една мишена до края на стрелбището, а Габриел презареди бързо оръжието. Изпразни го за секунди. Този път, вместо петнайсет дупки, групирани около лицето, имаше само една голяма дупка в центъра на челото.

- Мили боже - възкликна Мецлер.

- Добър пистолет - отбеляза Габриел.

По обед Габриел се измъкна извън границите на Ватикана на задната седалка в официалния седан на Донати и отиде до израелското посолство да прегледа днешната информация от булевард ,ДДар Саул“. Ако му останеше време, щеше да се върне до консервационната лаборатория за още няколко часа работа. После, в седем, щеше да се срещне с Донати и папата за вечеря в личната папска трапезария. Габриел разбираше, че не трябва да повдига отново въпроса за сигурността, и използва необичайната възможност да помогне на папата да се подготви за най-важното задгранично пътуване в папството му. Държавният секретариат, еквивалент на Външно министерство във Ватикана, бе написал серия предсказуемо безопасни изявления, които папата да направи на различни етапи от посещението си в Израел и Палестинските територии. Но с всеки изминал ден ставаше все по-ясно, че папата възнамерява да промени радикално исторически напрегнатите взаимоотношения между Светия престол и еврейската държава. Пътуването щеше да бъде нещо повече от поклонение; То щеше да се превърне в кулминацията на един процес, който папата започна преди повече от десетилетие с акта си на покаяние в Голямата синагога в Рим.