Даниъл Силва - Падналият ангел

- Дотук добре - въздъхна Донати, когато хеликоптерът се издигна бързо във въздуха.

- Да - кимна Габриел. - Но сега започва веселбата.

Полетяха на изток към Юдейските хълмове, над виещата се като стълба клисура, разделяща Йерусалим от морето. Габриел се вгледа в някои от селата, превърнали се в арена на най-ожесточените сражения по време на Войната за независимост на Израел; после пред тях се появи Йерусалим, ефирен, сякаш понесен от ръката на Бога. Папата се втренчи съсредоточено през прозореца, докато прелитаха над града от запад на изток, от новия към стария. Докато минаваха над Храмовия хълм, златният Купол на скалата блестеше под обедното слънце. Габриел показа на папата църквата на Божи гроб, църквата „Успение Богородично“ и Гетсиманската градина.

- А синът ти? - попита папата.

- Там - поясни Габриел, докато прелитаха над Елеон-ския хълм.

Хеликоптерът зави плавно на юг и полетя над Зелената линия от 1949 г., която сега всички наричаха границата отпреди 1967 г. От въздуха се виждаше ясно как границата е изчезнала напълно в резултат от четиридесет години израелска окупация. За няколко секунди прелетяха над смесения йерусалимски квартал Абу Тор, над малкото еврейско селище Хар Хома на Западния бряг и над арабското село Бейт Джала. В съседство с Бейт Джала се намираше Витлеем. Площад „Мангер“ се виждаше ясно в далечината, защото бе претъпкан с няколко хиляди души, като всеки от тях размахваше малък палестински флаг. По пътищата, водещи към града, не се движеха коли, само камионите и джиповете на израелската армия.

- Тук нещата ще добият политическа окраска - каза Габриел на Донати. - Важно е да сме постоянно в движение, особено след като почетният гост ще бъде единственият мъж, облечен от главата до петите изцяло в бяло.

Когато хеликоптерът кацна, президентът Махмуд Абас и лидерите на Палестинската автономия чакаха на подиум пред църквата „Рождество Христово“.

- Добре дошли, Ваше Светейшество, в древната земя на Палестина - възкликна Абас достатъчно силно, че поздравът му да се чуе от застаналите наблизо репортери. - И добре дошли във Витлеем и Йерусалим, вечната и неделима столица на Палестина.

Папата отговори с уклончиво кимане, а после поздрави останалите от делегацията. Повечето видимо бяха доволни от присъствието му, но един, Ясер Абед Рабо, бившият лидер на терористичния „Народен фронт за освобождение на Палестина“, изглеждаше далеч по-за-интригуван от бодигарда, който стоеше неотлъчно на няколко сантиметра от рамото на папата.

Влизайки в църквата, папата прекара няколко минути в мълчалива молитва пред Рождественския олтар. После помоли Абас да му покаже щетите в църквата, нанесени през 2002 г., когато група палестински терористи превзеха християнската светиня, опитвайки се да избегнат залавянето. След края на деветдесет и три дневната патова ситуация израелските войски откриха четиридесет експлозивни устройства, скрити в църквата, а францискан-ските духовници, държани като заложници по време на обсадата, описаха как палестинските терористи плячко-сали златните икони в църквата и използвали страници от християнската Библия за тоалетна хартия. Всичко това обаче очевидно бе новина за Махмуд Абас.

- Единствените щети в църквата — настоя той - бяха нанесени от израелците. Както знаете, те дълбоко ненавиждат християнството.

- Ако е така - отговори хладно папата, - защо християнското население във Витлеем е паднало от деветдесет и пет процента до едва една трета? И защо християните напускат териториите, контролирани от Палестинската автономия, с тревожни темпове?

Абас се усмихна неубедително и си погледна часовника.

- Може би, Ваше Светейшество, моментът е подходящ да посетим Дехейше.

Лагерът се намираше на около километър и половина южно от Витлеем, върху парче земя, взето под наем от йорданското правителство след приключването на Войната за независимост. Първоначално само три хиляди палестинци, предимно от Йерусалим и Хеброн, живееха там на палатки. Сега, след повече от шейсет години, палатките бяха заменени от сгради, построени от големи сиви тухли от сгурия и цимент, а населението в лагера бе нараснало до почти тринайсет хиляди регистрирани бежанци. Заради огромната безработица повечето бяха под постоянната опека на Обединените нации, а лагерът се бе превърнал в развъдник за терористична дейност. Въпреки това, жителите приветстваха папата, докато той вървеше по тесните улички, с Габриел до себе си.