Даниъл Силва - Падналият ангел

Неколцина репортери вече шепнеха в мобилните си телефони. Габриел подозираше как информират редакторите си, че Негово Светейшество току-що е направил важно отклонение от рутинната си реч за възпоминание в „Яд Вашем“.

- И така - поднови проповедта си папата, - в този тържествен случай, на това свято място, ние правим нещо повече от това да си спомним за шестте милиона, страдали и загинали по време на холокоста. Ние подновяваме своята връзка с техните наследници и ги уверяваме, че ще направим всичко по силите си, за да сме сигурни, че това няма да се случи отново.

Папата направи последната си пауза, сякаш сигнализираше на репортерите, че предстои най-важната част от обръщението му. Когато заговори отново, гласът му вече не беше обагрен със скръб, а само с решителност.

- За тази цел - разпери широко ръце той, а думите му отекнаха сред монументите на, Дд Вашем“ - ние даваме обет на израелския народ, на нашите по-стари братя, че този път, когато се изправите пред предизвикателство за съществуването си, Римокатолическата църква ще застане до вас. Предлагаме нашите молитви и ако желаете да го приемете, нашия съвет. Молим ви само да продължите с изключителна предпазливост, защото вашите решения ще засегнат целия свят. Земята на този свещен град е пълна с останки от империи, взели погрешни решения. Йерусалим е градът на Бога. Но той е и надгробен камък на човешката глупост.

След тези думи публиката избухна в оглушителни овации. Габриел и останалите от охранителния екип застанаха бързо до папата и го ескортираха до чакащата лимузина. Когато автоколоната тръгна надолу по хълма Херцел към Стария град, папата подаде на Габриел бележките за обръщението си.

- Прибави ги към колекцията си.

- Благодаря ви, Ваше Светейшество.

- Все още ли мислиш, че трябваше да отменя пътуването?

- Не, Ваше Светейшество. Но можете да сте сигурен, че точно в този момент иранците определят награда за главата ви.

- Винаги съм знаел, че ще го направят - отговори той. - Само внимавай никой да не я получи, преди да напусна Йерусалим.

1Името Габриел е разновидност на Гавраил. - Б. р.

ЙЕРУСАЛИМ

Донати и Светият отец щяха да прекарат нощта край портата Яфа, в резиденцията на латинския патриарх. Габриел ги изпрати до вратата, провери за последно мерките за сигурност и тръгна на запад през Йерусалим в сенките на късния следобед. Завивайки зад ъгъла по улица „Наркис“, той веднага видя бронираната лимузина „Пежо“, паркирана пред блока на номер 16. Собственикът й стоеше до парапета на балкона на третия етаж, скрит частично от клюмналите клони на евкалипта, страж на едно безкрайно нощно дежурство.

Когато влезе в апартамента, Габриел усети отчетливия аромат на патладжан с марокански подправки, специалитета на многострадалната съпруга на Шамрон - Геула. Тя стоеше в кухнята до Киара, с престилка на цветя на кръста си. Киара бе облякла свободна блуза с бродирано деколте. Косата й се стелеше по раменете, а когато целуна устните й, те ухаеха на мед. Преди да го целуне отново, тя оправи възела на вратовръзката му. После кимна към телевизора и обяви:

- Изглежда, че ти и приятелят ти сте предизвикали голямо объркване.

Габриел погледна към екрана и се видя, следвайки папата на няколко крачки, на излизане от Залата на спомените в „Яд Вашем“. Новинарски анализатор в Лондон говореше за мащабното преразглеждане на ватиканската политика към държавата Израел. Габриел превключваше от един новинарски канал на друг и навсякъде чуваше едно и също. Изглежда, Негово Светейшество папа Павел VII бе променил фундаментално динамиката на конфликта в Близкия изток, а Ватиканът открито заставаше на страната на израелците в конфликта им с Иран и радикалния ислям. И според всички коментатори, по-забележителното бе това, че Ватиканът успя да скрие намеренията на Светия отец до тръгването му от Рим.

Габриел изключи телевизора и влезе в спалнята да се преоблече. После, след като взе две чаши шираз от Киара, излезе на малката тераса. Шамрон тъкмо палеше цигара. Габриел я дръпна от устните му, преди да седне.

- Наистина трябва да ги спреш, Ари.

- Защо?

- Защото те убиват.

- Предпочитам да умра от пушене, вместо от ръката на някой враг.

- Има и други възможности, нали знаеш. - Габриел се намръщи, смачка цигарата и подаде на Шамрон чаша вино. - Изпий го, Ари. Казват, че е полезно за сърцето.

- Аз оставих моето на склад, когато започнах работа в Службата. А сега, когато отново си го имам, то ми носи безкрайна скръб. - Той отпи от виното, когато лек полъх раздвижи евкалипта. - Помниш ли какво ти казах, когато ти дадох този апартамент?