Даниъл Силва - Падналият ангел

Известно време Даруиш вярваше, че е възможно евреите и мюсюлманите да си поделят земята и да живеят мирно едни до други. Сега, след десетилетия на смазваща израелска окупация и неспазени обещания, той стигна до заключението, че палестинците никога няма да са свободни, докато ционистката държава не бъде унищожена. Той вярваше, че ключът към освобождението на Палестина е самият Храмов хълм. Израелците от глупост позволиха на Вакъфа да запази властта си над Харам аш Шариф след Шестдневната война. С това те несъзнателно решиха собствената си съдба. Като специалист по древна история на Близкия изток, Даруиш разбираше, че конфликтът между арабите и евреите е нещо повече от обикновена борба за земя; това беше религиозна война и Харам се намираше в центъра й. Арафат използва Храмовия хълм, за да подпали кървавата Втора интифада през 2000 г. Сега имам Хасан Даруиш възнамеряваше да го използва, за да започне друга. Но тази интифада, третата, щеше да затъмни предишните две. Тя щеше да бъде катастрофална, окончателното решение. А когато свършеше, в палестинските земи нямаше да остане и един евреин.

С ярки образи от настъпващия апокалипсис в мислите си, имамът мина под арката на Югозападен Канатир и пресече широкия двор към сребристите кубета на джамията „Ал Акса“. От източната страна на масивната сграда се намираше новопостроеният вход към подземната джамия „Маруани“. Даруиш се спусна по терасовид-ните стълби, извади ключовете и отвори главната порта. Като директор на строителния проект, той знаеше колко зле бе отслабен Харам след изкопаването на няколко тона пръст и скали. Цялата южна половина от платото можеше да се срине. Действително, на Рамазан и на други свети празници, Даруиш почти чуваше как Свещената планина стене под тежестта на вярващите. Само едно малко по-бутване и голяма част от най-свещеното място на земята щеше да се срине в долината Кедрон, повличайки със себе си джамията „Ал Акса“, третото най-свещено място на исляма. И какво щеше да стане тогава? Само за часове ислямските армии щяха да стигнат до границите на Израел, заедно с десетки милиони разярени мюсюлмани. Това щеше да бъде джихад, който да сложи край на всички джихади, интифада с една-единствена цел: пълното унищожение на държавата Израел и на нейните жители.

Засега в огромната подземна джамия, с дванайсетте й реда колони и арки, цареше мъртвешка тишина и тя бе огрята от мека, божествена светлина. Сам вътре, Даруиш тръгна тихо по сводестия проход, докато стигна до ма-сивната дървена врата, заключена здраво с тежък катинар. Имамът притежаваше единствения ключ. Отключи вратата и я отвори, разкривайки каменни стълби. В подножието им имаше още една заключена врата. Даруиш притежаваше единствения ключ и за нея, но когато я отвори, мракът вътре беше абсолютен. Той извади от джоба на робата си малко фенерче, включи го и освети първите петнайсет метра от древния тунел, не по-широк от раменете на човек. Изкопан по времето на Първия еврейски храм, той бе сред множеството древни чудеса, изровени от палестинските работници при строежа на джамията. Даруиш не информира нито Израелската дирекция по антики, нито Обединените нации за съществуването на тунела. Никой не знаеше за него - никой освен имам Хасан Даруиш и шепа работници, които се заклеха да мълчат.

Някои хора, естествено, биха се опасявали да влязат в древен тунел посреднощ, но не и Даруиш. Като дете той бе прекарал безброй часове, изследвайки с радост скритите пещери и тунели на Храмовия хълм. Този се спускаше под коварно стръмен ъгъл в продължение на стотина метра, преди да стане равен. След това продължаваше така около четиристотин метра и отново се издигаше рязко. В края му имаше наскоро поставена стоманена стълба. Леко изморен от трудния преход, Хасан Даруиш се хвана за парапета и се изкачи бавно към дървения капак отгоре. Отвори го и се озова в апартамент в Силу-ан, квартала в Източен Йерусалим, съседен на Давидовия град. На една от стените висеше плакат на френски футболист; на друга - снимка на Яхия Аяш, майстора на бомби от „Хамас“, известен като Инженера. Даруиш отвори килера. Вътре бяха Кораните, които господин Фарук споменаваше в съобщението си - няколкостотин килограма експлозиви и детонатори, прекарани тайно през египетската граница от „Хизбула“ и „Хамас“ и внесени в Израел от бедуините. Имаше още някъде другаде в Силуан. Още много.

Даруиш затвори вратата на килера. После се измъкна от спалнята и тръгна из тесните стаички на апартамента към малко балконче с изглед към Кедронската долина. От другата страна, извисяващи се над каменните стени на Ирод с цвят на мед, се издигаха два купола - единият сребърен, другият златен.