Даниъл Силва - Падналият ангел

Повечето охранители бяха ветерани от отряда за защита на дипломати към Шабак, службата за вътрешна сигурност на Израел. Поради това двама от дежурните тази вечер разпознаха Яков Росман, когато той приближи синагогата, следван от Одед и Ели Лавон. Яков дръпна двамата настрани и възможно най-спокойно им каза, че синагогата ще бъде атакувана. После изстреля бърза серия от инструкции. Двамата охранители веднага влязоха в офисите на Еврейския обществен център, оставяйки Яков и Одед да се оправят с безопасността на улицата. Ели Лавон, бивш член на общността, сложи на главата си кипа и влезе в синагогата. „Старите навици умират трудно -помисли си той, - дори по време на война.“

Както обикновено, малка тълпа богомолци се събираше във фоайето. Лавон си проправи път през тях и влезе в красивия овален храм. Вдигайки поглед към женската галерия, той видя лица, осветени от светлината на свещите между йонийските колони. Мъжете седяха на местата си на долното ниво. Когато Лавон мина покрай тях и се качи на бима, няколко глави се обърнаха смутено. После се появиха усмивки. Отдавна не бяха го виждали.

- Добър вечер, дами и господа - започна Ели със спокоен и приятен глас. - Много е възможно някои от вас да ме помнят, но точно сега това не е важно. Важното е, че всички вие ще излезете от храма през задната врата възможно най-бързо и най-тихо.

Лавон очакваше талмудически дебат по въпроса защо е нужна подобна стъпка и дали изобщо е възможна на шабат. Вместо това, с почуда видя как богомолците се изправят на крака и следват буквално инструкциите му. В слушалката си чу глас на немски, който му съобщаваше, че четиримата агенти от „Хизбула“ току-що са се прехвърлили на трета линия на метрото, водеща до Инере Щат. Той погледна часовника си: 18,05. Движеха се точно по разписание.

В другия край на Ротентурмщрасе, на няколко крачки от бреговете на Дунавския канал, се намира кафене, наречено „Аида“. Тентата, хвърляща сянка върху масите му, е розова, както и екстериорът на сградата, и това го превръща в най-грозното кафене в цяла Виена. Все пак може и да се спори за това. В един друг живот, под друго име, почти всеки следобед Габриел водеше сина си в „Аида“ за шоколадов сладолед. Сега седеше там с Михаил Абрамов. Четирима бойци от „ЕКО Кобра“ седяха на съседната маса, незабележими като билборд на Таймс Скуеър. Габриел бе обърнал гръб към улицата и усещаше тежестта на 45-калибровата берета да придърпва рамото му. Михаил барабанеше нервно с пръсти по масата.

- Докога смяташ да правиш това? - попита Габриел.

- Докато видя онези четиримата от „Хизбула“.

- Заболя ме главата.

- Ще оживееш. - Пръстите на Михаил се успокоиха. - Не ми се щеше да го пускаме.

- Масуд?

Михаил кимна.

- Дадох му дума.

- Той е убиец.

- Но аз не съм - контрира го Габриел. - И ти също.

- Ами ако те е излъгал? Няма да успееш да изпълниш своята част от сделката.

- Ако четирима терористи самоубийци от „Хизбула“ се появят на тази улица след няколко минути - кимна Габриел към прозореца, - ще разберем, че ни е казал истината.

Михаил отново забарабани с пръсти.

- Може би не трябваше да го убиваме наистина - заключи философски той. -Можеше просто... да го забравим.

- Какво означава това?

- Означава, че Йоси и другите можеха просто да отпращат от онази къща в Дания, а Масуд да си остане окован към стената. Все някой щеше да намери скелета му.

- Нечестна грешка? Това ли намекваш?

- Стават гафове.

- Все пак щеше да е убийство.

- Не, нямаше. Щеше да е смърт вследствие небрежност.

- Боя се, че няма голяма разлика.

- Точно така. - Михаил си отвори устата да продължи, но видя, че Габриел слуша радиостанцията. - Какво има?

- Слизат от метрото.

- Къде?

- На Щефансплац.

- Точно там, където каза Масуд.

Габриел кимна.

- Все пак мисля, че трябваше да го убием.

- Имаш предвид да го забравим.

- И това също.

- Ние не сме убийци, Михаил. Ние предотвратяваме убийство.

- Да се надяваме. Иначе ще трябва да ни събират с пинсети от улицата.

- По-добре е да мислим позитивно.

- Винаги съм предпочитал да мисля за най-лошия сценарий.

- Защо?

- Мотивация - отговори Михаил. - Ако си представя, че равинът ми източва кръвта за погребение, това ще ме мотивира да си свърша работата както трябва.

- Само чакай да се появят оръжията. Не можем да ги убием, докато не видим оръжие.

- Ами ако не ги извадят? Ако просто се взривят на улицата?